Съвещанието
Разположил се удобно, с пухкаво одеяло върху краката, доктор Герберт седеше до широко отворения прозорец и разглеждаше купчина хистограми, подвързани с фолио. Въпреки че беше посред бял ден, в стаята цареше полумрак. Той се подсилваше от черния, като опушен таван и кръстосващите се по него, напоени със смола греди. Подът бе от плоско свързани дървени плочи, а стените — от дебели дънери. През прозореца се виждаха гористите склонове на Ловеца на облаци, по-нататък масивът Кракаталк и вертикалната урва под най-високия връх, който приличаше на бивол с прекършен рог, а индианците го наричаха Възнесеният в небето камък. Над сивата от каменни блокове долина се издигаха необятни стръмнини, с проблясващ лед в сенките. Отвъд северния проход се синееха равнини. Там, в нечуваната далечина пронизваше небето тънка ивица дим — следа от действуващ вулкан. Доктор Герберт сравняваше отделните снимки и на някои отбелязваше нещо с химикалка. Не се дочуваше и най-лек шум. Пламъчетата на свещите бяха изправени неподвижно в студения въздух. Светлината им очертаваше гротесково очертанията на мебелите, резбовани според староиндиански образци. Големият фотьойл с форма на човешки череп хвърляше върху тавана кошмарна сянка от зъбатите си облегалки с извити бивни на края. Над камината се усмихваха безоки дървени маски, а масичката до Герберт бе опряна върху навита змия, чиято глава лежеше на килима, просветвайки с очните си кухини. В тях искряха със стъклен блясък полускъпоценни камъни.
Разнесе се далечен звук на звънец. Герберт остави настрана проучвания филмов материал и стана. Стаята мигновено се преобрази. Превърна се в просторна столова. Масата в средата беше без покривка. Среброто и ясписовата зеленина на приборите сияеха върху черните дъски. През отворената врата премина инвалидна количка. В нея седеше пълен мъж с месесто лице и малък нос, почти губещ се между бузите. Облечен бе в кожено яке. Той поздрави любезно Герберт, който седна на масата. Междувременно влезе слаба като клечка дама с побелял кичур, разсичащ по средата черната й коса. Срещу Герберт се появи дебел, нисък мъж с апоплектично лице. Когато прислужникът във вишнева ливрея поднесе супата, в стаята влезе забързано побелял мъж с разцепена брадичка. Спря пред иззиданата от масивни камъни камина и сгря ръцете си над огъня, преди да седне на мястото, което му посочи парализираният домакин.