— Естествено — отвърна също така изискано пилотът. Много му се искаше да преметне крак връз крак, но му пречеше скафандърът. Помнеше как се бе претърколил заедно с табуретката един колега, който се беше опитал да го направи.
— За Бърнамския лес ли говорите? — добави той. — Да бягам ли вече, или мога да поговоря сериозно с вас, господин началник?
Госсе се престори, че не е чул думите му, и продължи:
— Новият маршрут струваше цяло състояние. Трябваше да се гризе този вал от лава — главният магмен поток на вулкана Горгона — с кумулативни заряди. Дори планината Олимп на Марс е джудже в сравнение с Горгона. Динамитът се оказа слабичък. При нас работеше някой си Харенстине — може би сте го чували? — който предлагаше вместо да разбиваме този вал, да насечем в него стъпала. Щяло да излезе по-евтино. В конвенцията на ООН трябва да има точка, забраняваща да се допускат в астронавтиката идиоти. Та, значи, валът Тифон бе пробит със специални термоядрени бомби, поместени в продупчените шахти. Горгона, Тифон — за щастие гърците са имали толкова много богове, че можем да заемаме имена от митологията. Преди една година бе открит новият маршрут. Той пресича само най-южната котловина на депресията. По нареждане на експертите трябваше да бъде безопасен. Същевременно подземните пещери са навсякъде — под цялата Орландия. Три четвърти от територията на Африка! При изстиването си Титан обикалял по силно издължена орбита. Приближавал се до зоната на Рош, в която били попаднали и множество по-дребни спътници, които Сатурн бил смлял и превърнал в своите пръстени. Тъй че Титан се втърдявал, врейки, и в перисатурний върху него възниквали големи мехури, които изстивали в апосатурний, а после настъпили отлаганията и заледяванията, които изблъскали тези мехурести, гъбести, аморфни образования в дълбините. Не е истина, че Mare Hynicum нахлува там само при определено подреждане на всичг ки спътници на Сатурн. Това нахлуване и изригванията на гейзерите не подлежат на предвиждане. По принцип го знаят всички, които работят тук — и превозвачите, и пилотите. Знаете го и вие, господине. Макар че този маршрут струваше един милиард, би трябвало да се забрани да го ползуват тежки машини. В известен смисъл ние всички сме на небето. Не ви ли говори за това и името на мината — Граал? Само че небето се оказа изключително капиталоемко. Бихме могли да се вредим и по-добре. В играта се намеси счетоводството. Обезщетенията за загиналите хора са значителни, но по-малки от инвестициите, които биха намалили опасността. Почти свърших. Може би онези ще се измъкнат дори ако са затънали в ледовете. Вече започва отливът, а бронята на диглатора издържа дори сто атмосфери на инч. Имат кислород за триста часа. Независимо от вашата квалификация не си струва. Не бива да се излагате на опасност. Диглаторът е от най-Тежките…
— Обещахте да свършите — прекъсна го пилотът. — Ще попитам само с една дума, може ли? А Килиан?
Госсе отвори уста, разкашля се и седна.
— Нали затова трябваше да го докарам — добави пилотът. — Или не?
Госсе плъзна длан по картата, тя изфуча и се нави, а той взе цигара и над пламъка на запалката рече:
— На него това му е работата. Познаваше терена. Пък и имаше договор. Не мога да забраня на операторите да сключват договори с Граал. Мога да си подам оставката и навярно ще я подам. И мога да отрежа квитанцията на всеки герой.
— Ще ми дадете машина — спокойно повтори пилотът. — Бих могъл веднага да говоря с Граал. Марлин ще скочи, ще даде нареждане и — край. Ще ви възложи служебно. На Марлин му е все едно дали е Килиан или аз. Жалко за изгубеното време, господин Госсе. Моля ви, дайте ми да хапна нещо и да се измия, а после ще обсъдим подробностите.