Госсе погледна безпомощно Лондон и се разочарова, ако бе очаквал подкрепа.
— Той ще отиде — обади се заместникът му. — Чувал съм за него от оня спелеолог, дето беше в Граал. Също като твоя Пиркс е. Тиха вода. Жалко само за лулата. Изкъпи се, колега. Душовете са на долния етаж. И веднага се върни, че супата ще изстине.
Пилотът се усмихна на Лондон с благодарност и излезе. Пътьом вдигна своя шлем така енергично, че краищата на всички кабели изплющяха по скафандъра му. Щом той затвори вратата, Лондон взе да потрепва със съдовете край подгревателите.
— Каква полза от това? — Госсе зададе въпроса раздразнено зад гърба му. — И ти си един!
— А ти с твоето меко сърце! Защо даде машина на Пиркс?
— Нямаше как. Той ми даде дума.
Лондон се обърна към него с тенджера в ръка.
— Човече, чукни се по главата! Дума ти бил дал! Такъв като него даде ли дума, че ще скочи подир тебе във водата, ще я удържи. А като обещае, че само ще гледа как потъващ, пак ще скочи. Прав ли съм?
— Правота и рационалност са две различни неща — защищаваше си неубедително Госсе. — А този тук как ще им помогне?
— Може да открие следи. Ще вземе излъчвател.
— Стига! По-добре да чуем Граал. Може да има новини.
До свечеряване оставаше доста време, макар че от облаците, облепили осветената гъба на кулата, вече притъмня. Лондон се суетеше край масата, а Госсе, палейки цигара след цигара, със слушалки на ушите, слушаше празните приказки на базата в Граал с операторите на верижните всъдеходи, изпратени след безрезултатния опит с вертолетите. В същото време си мислеше за този пилот. Дали не промени прекалени лесно, без никакви въпроси, курса си, за да кацне при тях? Един командир на кораб е патент на далечното космоплаване само на двадесет и девет години би трябвало да е твърд човек и ентусиаст. Иначе не би направил кариера така бързо. Самоуверената му младост се изкушаваше от опасностите. А ако самият той, Госсе, имаше вина, тя бе в недоглеждането. Ако беше попитал за Килиан, корабът щеше да си отиде в Граал. Впрочем началникът дори не си даваше сметка, че в мислите си несъзнателно вече бе погребал пришълеца. Как всъщност беше името му? Знаеше, но го беше забравил и реши, че това е проява на наближаващата старост. Докосна клавиша на левия монитор. Буквите изскочиха на зелени редове:
КОРАБ: ХЕЛИОС ТОВАРЕН КОРАБ II КЛАС
КОСМОДРУМ-БАЗА: СИРТИС МАЙОР
КОМАНДИР ПИЛОТ: АНГУС ПАРВИС
ВТОРИ ПИЛОТ: РАМОН ШИНКО
ТОВАР: ДА ПРЕДСТАВЯ ЛИ СПИСЪКА НА
РАЗЛИЧНИТЕ ТОВАРИ
? ? ?
Екранът угасна. Другите двама влязоха в пуловери и долнища от анцузи. Слаб, къдрокос, Шинко се здрависа развълнувано, реакторът все пак имал утечки. Седнаха над супата от консерви. Госсе не можеше да прогони натрапчивата мисъл, че този нахаканият, комуто ще повери машината, има изопачено име. Не Парвис трябваше да се нарича, а ПАРСИФАЛ, което би пасвало на Граал. Но не му беше до шеги и запази за себе си забавлението с анаграми. След кратък спор дали обядват, или вечерят — неразрешима задача поради разликата във времето: бордово, земно и на Титан, — Шинко слезе долу, за да обсъди с техника дефектоскопията, предвидена за края на седмицата, когато реакторът изстине и пукнатината в корпуса му временно се залепи, а пилотът, Госсе и Лондон включиха в празната част на залата диорамата на Титан. Образът, създаван от холографски проектори, триизмерен, цветен, с начертани маршрути, стигаше от северния полюс до екватора. Можеше да се увеличава или намалява и Парвис се запозна с цялото разстояние, разделящо ги от Граал.
Гостната стая, която му дадоха, беше малка, но уютна, с двуетажно легло, неголямо бюро с наклонен плот, фотьойл, гардеробче и толкова тясна кабинка с душ, че все си удряше лактите в стените, докато се насапунисваше. Легна върху одеялото и са зае да чете дебелия учебник по титанография, който му беше дал Лондон. Потърси първо в предметния указател рубриката БЪРНАМСКИ ЛЕС, нямаше я обаче нито на „Б“, нито на „Л“. Науката не беше приела официално това наименование. Запрелиства книгата, докато стигна до гейзерите. Според автора нещата не изглеждаха точно така, както ги бе представил Госсе, Изстивайки по-бързо от Земята и другите вътрешни планети, Титан е затворил в дълбините си огромни маси газове под налягане, които в пукнатините на кората му упражняват натиск върху улеите от старите вулкани и подземните разклонения на магмените жили, простиращи се на стотици километри, и при определена конфигурация на синклиналите и антисинклиналите могат да избиват в атмосферата като фонтани от летливи вещества под високо налягане. Сместа със сложен химичен състав съдържа въглероден двуокис, замръзващ мигновено в сняг, който, носен от вихрушките, застила равнините й планинските склонове с дебел слой. Ангус бързо се отегчи от скучния начин на изложение. Угаси светлината, зави се, донякъде изненадан, че нито одеялото, нито възглавницата подхвърчат, понеже бе привикнал през изминалия близо месец с безтегловността, и тутакси заспа. Някакъв вътрешен импулс го върна от унеса към действителността толкова грубо, че той отвори очи и седна, готов да скочи от леглото. Огледа се замаян наоколо и си разтри челюстта. Това движение му припомни какво бе сънувал. Бокс. Биеше се с професионалист, предчувствувайки предварително поражението си, и рухна нокаутиран като посечен. Отвори широко очи, сякаш по команда цялото помещение се извъртя като корабна кабина при внезапен завой и той се събуди напълно. С едно късо съединение се върнаха вчерашното кацане, аварията, спорът с Госсе я съвещанието край диорамата. Стаичката беше тясна като кабина на товарен кораб, което му припомни последните думи на Госсе, преди да се разделят: че на младини е бил моряк на китоловен кораб. Докато се бръснеше, претегли взетото решение. Ако не беше името на Пиркс, два пъти би премислил, преди така непоколебимо да поиска разрешение за това пътуване. Под водната струя, ту гореща, ту студена, той се опита да запее, но не излезе убедително. Значи беше разстроен. Чувствуваше, че хрумването му намирисва на глупост, по-лоша от риска. Заслепяван от пръските, които биеха във вдигнатото му лице, той прехвърли за миг в главата си идеята да се откаже. Знаеше обаче, че това е изключено. Така би постъпил само някой сополанко. Изтри се добре, застла леглото и вече облечен, тръгна да търси Госсе. Сега му се щеше да побърза. А трябваше и да се запознае с новия за него модел, да потренира, да си припомни съответните реакции.