Госсе го нямаше никакъв. От основата на контролната кула тръгваха две разклонения, свързани с нея чрез тунели. Изборът на място за космодрум беше резултат от недоглеждане или обикновена грешка. Според автоматичното подземно проучване рудните находища би трябвало да се намират под дъното на тази някога вулканична долина, всъщност стар кратер, чийто кръг сеизмичните конвулсии на Титан бяха избутали нагоре. Затова тук най-напред бяха стоварили машините и хората и бяха започнали да монтират бъчвоподобни жилищни сгради за работещите в мината, когато се разнесе слух, че на няколко мили се простират извънредно богати и леснодостъпни уранови залежи. Сред ръководителите на проекта се стигна до разцепление. Едните искаха да се ликвидира този космодрум и всичко да се започне от самото начало на югоизток, а другите настояваха да се остане тук, защото отвъд депресията има, разбира се, повърхностни залежи, но те са плитки, следователно — слабопродуктивни. Някой бе нарекъл веднъж привържениците на закриването на първия плацдарм „търсачите на свети Граал“, така си остана и името Граал прилепна към открития рудник. Космодрумът нито бе изоставен, нито се разрасна. Взето бе компромисно решение, резултат от недостига на сили и по-точно на капитали. Победи логиката на временното положение, макар икономистите да бяха изчислили безброй пъти, че за по-продължителен период е по-изгодно да се закрие летището в стария кратер и да се концентрира работата на едно място, в Граал. Впрочем Граал дълго време не можеше да приеме големи кораби, а пък кратерът на Рьомбден — наречен така на името на геолога, който, го беше открил — не притежаваше собствен ремонтен док, портални разтоварителни кранове, модерна апаратура и продължаваше вечния спор кой кому служи и кой каква изгода има от това. Част от ръководството май вярваше в лежащия под кратера уран, уж бяха започнати пробни сондажи, ала те вървяха мудно, понеже, щом в него се струпваха малко хора и мощности, Граал незабавно се намесваше чрез дирекцията, прибираше ги при себе си и постройките отново опустяваха, а машините застиваха неподвижни, захвърлени сред мрачните стени на Рьомбден. Както и другите пилоти, превозващи товари за Титан, Парвис също не участвуваше в тези сблъсъци и конфликти, макар че ги познаваше донякъде като странично лице — деликатното положение на всеки човек от транспорта го изискваше. Граал непрекъснато настояваше, представяйки категорични факти, да се ликвидира космодрума, особено след като разшири собственото си летище, а Рьомбден му пречеше, впрочем дали пречеше или не, той се оказа полезен, когато прославеният бетон на Граал започна да пропада. Личното мнение на Парвис беше, че корените на тези хронични разногласия са от психологично, а не от финансово естество, тъй като бяха възникнали два локални и поради това скарани помежду си патриотизма — на кратера Рьомбден и на Граал; останалото беше търсене на аргументи в полза на всяка от страните. По-добре беше обаче за тези неща да не се отваря дума пред никого от работещите на Титан.