Помещенията под контролната кула приличаха на изоставен подземен град и на човек просто му дожаляваше колко материали се подмятаха излишно тук. Парвис беше кацал веднъж в Рьомбден като помощник-навигатор, но тогава толкова бързаха, че той дори не слезе от ракетата, защото наглеждаше разтоварването, а сега гледаше неразопакованите контейнери с ненарушени печати с толкова по-голямо неодобрение, понеже разпознаваше и онези, които бе докарал тогава. Раздразнен от запустението, започна да се провиква като в гора, ала само ехото задумка мъртво в затворените коридори на склада.
Качи се с асансьора горе. Завари Лондон в залата за контрол на полетите, той обаче също не знаеше къде се е дянал Госсе. От Граал нямаше новини. Мониторите примигваха. Въздухът ухаеше на пържен бекон. Лондон приготвяше яйца с бекон. Изхвърляше в мивката черупките. — Яйца ли имате тук? — учуди се пилотът.
— Да знаеш само каква история…
Лондон вече му говореше на „ти“.
— Един електронен инженер, с язва на стомаха, докара клетка с кокошки, пазеше диета човекът, как иначе. Най-напред се разнесоха протести, ще ни усмърдиш живота, с какво ще ги храниш тези кокошки, но той си остави няколко от тях с един петел и сега дори сме му благодарни. По нашите места пресните яйца са деликатес. Сядай, Госсе няма да се загуби.
Ангус усети глад. Докато напъхваше в устата си неестетично големи парчета от омлета, се оправдаваше сам пред себе си: преди това, което го чака, трябва да се зареди с калории. Телефонът иззвъня. Госсе го викаше при себе си. Той поблагодари на Лондон за вкусната гощавка и слезе един етаж по-долу. Откри началника в коридора, вече облечен в комбинезон. Удари един часът. Ангус се втурна към стаята за гости за своя скафандър. Сръчно го облече, свърза резервоара за кислород със скафандъра, но не отви клапана и не си сложи шлема — не знаеше дали веднага ще излязат от херметичните помещения. Слязоха в подземията с друг асансьор, товарен. И там имаше склад, претрупан с контейнери, които приличаха на самоходни артилерийски оръдия, защото от тях стърчаха като едрокалибрени снаряди по пет кислородни бутилки. Складът беше огромен и така задръстен, че се минаваше между стени от сандъци с разноезични надписи. Пратки от производителите на всички земни континенти. Пилотът почака, Госсе доста време и не го позна веднага, когато той се появи в тежък, омазнен монтьорски скафандър, с нахлузен върху стъклото на шлема ноктовизор.
През камерата за изравняване на наляганията излязоха навън. Кулата стърчеше над тях, все едно гигантска гъба с остъклена шапка. Горе Лондон се суетеше насам-натам, закривайки със сянката си зеленото сияние на мониторите. Заобиколиха основата на кулата, кръгла, без прозорци, като морски фар, изложен на напора на вълните, и Госсе отвори вратата на гаража от нагъната ламарина. Луминесцентните лампи запримигваха. В празното помещение пред отместения към задната стена подемен кран стоеше всъдеход, приличащ на някогашните американски луноходи. Открито шаси, пейки с място за опиране на краката, просто шаси на колела с кормило и скрити акумулатори отзад. Госсе излезе с него на неравния чакъл под кулата и спря всъдехода, за да са качи пилотът. Потеглиха през червеникавата мъгла към неясния силует на ниска сграда — кубче с плосък покрив. Далече, отвъд хребета на планините, просияваха като противосамолетни прожектори мътни снопове светлина. Но те нямаха нищо общо с тази старомодна представа. Слънцето пращаше на Титан, особено в облачни дни, твърде оскъдна светлина и затова при експлоатацията на урановите руди на стационарна орбита над Граал бяха изведени огромни огледала с лека конструкция, наречени солектори, чиято задача бе да концентрират слънчевите лъчи върху територията на рудника. Ползата се оказа съмнителна. Сатурн със спътниците си образуваше фатално за изчисленията пространства на взаимодействие на много маси. Затова въпреки усилията на астроинженерите светлинните снопове се отклоняваха и често достигаха чак до кратера Рьомбден. Тези слънчеви нашествия доставяха на неговите самотни обитатели не само иронично удовлетворение, тъй като най-вече нощем изтръгнатият от тъмнината котел на кратера разкриваше цялото свое потресаващо, възхитително очарование. Заобикаляйки с всъдехода препятствията — безформени колоноподобни образувания, изходи на малките вулканични тунели, — Госсе също забеляза студената като полярно сияние светлина и измърмори сякаш на себе си: