При това положение, как да се учудваме, че България вечно е страна по неизгодни договори. Или елитните ни дипломати са се затруднили да прочетат някои клаузи, или пък са получили добра комисионна за някои от тях. Не е нужно да влизам в детайли, а и не е добре за излинелия ни без друго авторитет. Все пак, ще визирам договорите за опрощаване или намаляване на дългове на някои арабски страни, клаузата за изключване на ядрените реактори в договора с Европейския съюз, договора с „Газпром“, с който миналата година управляващото правителство се гордееше толкова. Бих искала да споделя, че намирам за чудачество изявлението на президента ни за евентуално включване на ядрен реактор, защото не смятам, че му липсва интелигентност и че не съзнава колко невъзможно е такова искане. Най-вероятно търси известна реабилитация пред българското обществено мнение. Все пак, не биваше да забравя, че като символ и лице на страната си няма моралното право да разсмива Европа и света. Без друго вече веднъж го беше сторил при реакцията си по въпроса с Европейските фондове.
Ето такава е картината на нашето отношение към света и на външната ни политика. Тя е тъжна, защото лицето, което Родината ще покаже пред останалите суверенни държави, е мерило за нашата стойност, достойнство и бъдеще. Трябва това срамно положение да бъде променено. Трябва да запомним, че в политиката няма филии и фобии. Като човешки същества, трябва да обичаме, ценим и уважаваме всеки народ, но като политици да бдим за българските интереси. Трябва да се спре порочната практика като дипломати да се акредитират лица, които не стават за нищо друго. Вместо това, нека се поучим от по-добрите. Нека наши елитни (по интелект, а не по произход) младежи да бъдат подготвяни постепенно за дипломати от кариерата. Така, може би, след време трупаният срам ще бъде измит от националното ни чело.