И въпреки това аз дойдох да живея тук именно заради всички тези местни атракции. Разполагам с просторно жилище, при това на разумна цена. И най-важното, мога да се отдам на предпочитанието си към уединение и да живея на ръба на нещата, на чистото поле на една много мръсна тетрадка. И все пак близо до централен Лондон.
Мила Темза, лей се тихо, докато изпея песента си. Докато гледам реката, лесно си представям, че съм избран. Само аз. Изпитвам вродена жажда за солипсизъм. При мен това не е интелектуална поза, а морално и мистично отношение, толкова обострено, че ако нараня крака си, ще осакатя мислите си. Защото, в края на краищата, да познаваш болката, означава да получиш информация от някоя особеност на болката относно нейното местонахождение и да си в състояние да я опишеш. По същия начин моите кинестетични усещания ми дават сведения за движенията и положението на крайниците ми.
Показалецът ми извършва едно леко махателно движение с малка амплитуда. Аз едва усещам или изобщо не усещам това движение. Може би малко на върха на пръста, като едно леко напрежение. Дава ли ми това усещане сведение за движението? Защото дори да не го виждам, аз мога точно да го опиша. Но все пак трябва да го почувствам и да го опозная — това е сигурно. Но да познаваш нещата, означава само да можеш да ги опишеш.
Ако същият пръст извърши същото движение, но този път върху спусъка на пистолета ми, лекият натиск и студенината на метала ми дават информация, че пръстът и спусъкът се движат. И докато наблюдавам как тялото на мъжа пада пред мен и пръснатият му череп осейва въздуха с кръв, дори без да поглеждам аз знам, че пръстът ми е извършил най-малко едно движение.
Но да знам, че е извършил шест, е не само въпрос на броене — както вече казах, пистолетът е почти безшумен. Ала тишината въздейства на слуха по-силно от шума. Не я чувам, ала въпреки това тя има такъв ефект. Знам точно колко са звуците, защото след шестия бързо се отправям в друга посока.
15.
— Категорично не — заяви Джейк и се вторачи в Марк Удфорд и професор Уеъринг със смесица от изненада и презрение. — Няма начин. Съжалявам.
— Министърът смята, че идеята е добра — спокойно каза Удфорд.
Джейк решително поклати глава.
— Министърът не разследва този случай. Аз водя следствието и мисля, че идеята й смърди.
Съвещанието се състоя няколко дни, след като господин Парменидис бе идвал в Ню Скотланд Яр с туристическия справочник на Витгенщайн. Участниците се намираха в кабинета на министъра в Министерството на вътрешните работи. Прозорците гледаха към Сейнт Джеймс Парк. Грейс Майлс я нямаше, защото присъстваше на откриването на нов полицейски участък в избирателния си район в Бирмингам.
Джейк се облегна назад и смутено се огледа. Зачуди се на несъвместимостта на лъскавите модерни мебели, на евтиния зелен порцелан и на слонските бивни, монтирани на една от боядисаните в бежово стени. Те й се видяха доста безвкусни, особено като се имаше предвид, че слоновете бяха вече изчезнал вид. Бяха останали само няколко в частни зоологически градини и в парковете за сафари. Слонът беше любимото животно на Джейк. Може би трябваше да бъде любимото животно на всеки полицай, защото слонът никога не забравя. А сега тези негодници тук искаха от нея точно това. Да забрави за залавянето на Витгенщайн.
Марк Удфорд въздъхна и отбягвайки погледа й, замислено изду устни.
— Обикновено се придържаме към конституционното разделение на властите — каза той, преструвайки се, че изпитва известно неудобство. — Законодателна, изпълнителна…
— Спестете ми конституционната лекция — прекъсна го Джейк. — Знам я наизуст.
— Добре тогава — продължи той. — Но има обстоятелства, при които законодателната власт може да се намеси в работите на една или друга правителствена функция.
— Вероятно се опитвате да ми кажете, че сте ме отстранили от случая. Така ли е?
— Да — отговори Уеъринг.