Обади се в Института за изследване на мозъка и поиска да говори с доктор Чен. Помоли го отново да се подложи на хипноза, само че този път да чува въпросите и да отговаря на китайски.
— Искате да кажете, че не говоря добре английски ли? — ухили се Чен.
Джейк отвърна на усмивката му и поклати глава.
— Съвсем не. Вижте какво, вие сте учили английския, нали?
Той кимна.
— Но сте израснали, говорейки китайски?
— Да.
— Тези два езика са много различни.
— Само на повърхността. Човек е синтактично животно. И всички езици имат една и съща основна структура. Универсална генетична граматика, както я наричат. Отпечатъкът на езика, който съществува в ума на всяко новородено. Това, че съм израснал, говорейки китайски, а не английски, е въпрос на случайност.
— Съгласна съм. Но моето разследване е свързано с лингвистиката. И това е фактически въпрос. Трябва да знам как си взаимодействат формата и функцията. Да се опитам да разбера вашите намерения. Например как онова, което казвате, е свързано с възприеманата от вас действителност.
Бяха в кабинета на Чен в Института за изследване на мозъка. Присъстваше и сержант Чун, който нагласяше светлината на стробоскопа.
— Искам да изкажете подсъзнателните си мисли на родния си език — добави Джейк. — Сержант Чун ще превежда.
Чен сви рамене.
— Добре. Ще се опитам, щом мислите, че ще помогне. Сама ли смятате да ме хипнотизирате? — Той се усмихна.
— Да — отговори Джейк. — Имам магистърска степен по психология. Бъдете спокоен, правила съм го и преди. Но този път ще се въздържим от употребата на успокоителни. Не ги обичам, пък и веднага след сеанса ще можете да се върнете към работата си.
Чен кимна и се настани в креслото, а Джейк включи светлината.
Съществува една популярна погрешна представа, че податливите на хипноза субекти са безволеви и покорни личности с робска психика. Но истината е точно обратното — по-интелигентните са по-податливи на хипноза, защото умеят да се съсредоточават повече от глупавите хора. Чен беше податлив субект, дълбоко вглъбен в мислите си, което показваше развито въображение.
Тони Чен изпадна в хипнотичен транс. Джейк обясни, че иска да му зададе няколко въпроса на китайски и той ще чува гласа на друг човек. Каза му да отговаря на китайски и да кимне, ако разбира какво му говори.
Чен бавно кимна и сеансът започна.
— Питай го дали си спомня пациента на име Витгенщайн — обърна се Джейк към Чун.
Сержантът преведе въпроса на родния си език.
Джейк мислеше, че китайският, с неговите високи и ниски тонове, съществуващи толкова близо един до друг, звучи така, сякаш някой се опитва да настрои старо радио. Докато слушаше разговора между Чен и Чун, й беше трудно да възприеме, че китайският може да има нещо общо с английския, макар и на дълбоко, генетично и предварително програмирано ниво.
— Попитай го дали си спомня някои от нещата, които е казал Витгенщайн.
Може би си губеше времето. Опитваше се да изследва как езикът изобразява действителността, но не бе обмислила въпроса дали изобщо нещо може да изобрази нещо друго. В полицейската школа в Хендън не бяха учили такива неща. Може би само професор Ланг преподаваше подобна материя. И докъде можеше да стигне едно криминално разследване? Не беше ли вече отишла твърде далеч?
— Накарай го отново да опише Витгенщайн. Да проверим дали не е пропуснал нещо.
Чун преведе въпроса й, като се мръщеше, докато говореше. Джейк се зачуди кое е онова в китайския език, което придава на хората ядосан вид, когато го говорят. Чен въздъхна и се замисли върху отговора. Говореше колебливо и добавяше дума след дума, сякаш му хрумваха случайно.
— Кафяв шлифер — повтори той. — Кожени обувки, хубави. Кафяво вълнено сако с кожени кръпки на лактите. Бяла риза. Не, не е риза, а поло. Но не е вълнено. Направено е от същия плат като ризите.
Думите на Чун сякаш докоснаха нещо дълбоко скрито в паметта на Джейк.
Беше странно, че Витгенщайн бе споменал за парфюма й, защото обонятелното възприятие — на нещо клинично и антисептично — беше онова, което сега тя си спомни за него.