— Ят — рече тя, — попитай доктор Чен дали бялото поло прилича на зъболекарска престилка.
Чун преведе и след като чу отговора на Чен, кимна.
— Да, Витгенщайн може би е зъболекар.
Джейк поклати глава.
Бе предложила помощта си на Витгенщайн, който й се бе усмихнал доверчиво. И Джейк видя, че зъбите му са захабени и жълти — явно отчаяно се нуждаеха от лечение.
— Не — замислено каза тя, — не смятам, че е зъболекар. Зъбите му не са достатъчно хубави. Не съм виждала стоматолог с развалени зъби… Ят, ти каза, че единият от начините убиецът да проникне в системата „Ломброзо“ е, ако използва компютър, който вече е свързан с информационната мрежа на Европейската общност.
— Да.
— Попитай доктор Чен дали мисли, че Витгенщайн е болногледач или санитар?
Чун преведе въпроса и Чен отговори, че това е възможно.
— Също като истинския Витгенщайн — отбеляза Джейк. — През Втората световна война той е работил известно време в болница като доброволец. Това е била една от причините да не го пленят като чужденец и враг.
Чун поклати глава.
— Това ви е лошото на вас, британците. Същото е и с ченгетата в Хонконг. Винаги затваряте онези, които не могат да ви сторят нищо лошо.
Джейк извади Чен от транса.
— Научихте ли нещо полезно? — любезно попита той.
Тя му обясни за предположението си, че Витгенщайн може би работи в болница.
— Радвам се да го чуя — каза Чен, стана и се протегна.
— Е — каза Джейк, поглеждайки часовника си, — мисля, че отнехме достатъчно от времето ви, доктор Чен. Много ви благодаря.
Вероятно беше твърде късно да намери някой в Министерството на здравеопазването.
— Няма защо — каза той. — Следващия път проверете дали няма да можете да ме откажете от пушенето.
Джейк и Чун се върнаха в кабинета, който използваха, когато бяха в Института за изследване на мозъка, и тя се обади в Министерството на здравеопазването. На екрана на видеотелефона се появи едно момиче в невероятно цветущо здраве, облечено в трико, а от телефонния секретар се разнесе несъвместим с външността й безцеремонен мъжки глас, който я информира, че Министерството ще бъде затворено до девет часа на другата сутрин.
— Ами тогава утре — примирено каза Джейк. — Много ти благодаря за помощта, Ят. Мисля, че сеансът беше полезен.
— Няма защо — отговори той. — Да превеждам беше приятна отмора след работата с компютъра.
Тръгнаха към Ню Скотланд Ярд.
— Влакът ти тръгва от Падингтън, нали? — попита Джейк. — Да те закарам ли дотам?
— Благодаря. Но само при едно условие. Да ми позволиш първо да те заведа в най-добрия китайски ресторант в Сохо. Собственикът ми е братовчед.
Джейк се усмихна.
— Добре. Споразумяхме се. Но съпругата ти няма ли да те чака?
Чун се ухили.
— Майка й ни е на гости. Смята, че дъщеря й не е трябвало да се омъжва за човек от Хонконг.
— Може би защото е тесногръда.
— Не — засмя се той. — Защото никога не се е хранила в ресторанта на братовчед ми.
Мозъкът ме боли. Наистина.
Но защо се учудвате? Там се реят около трийсет хиляди вида протеин. Как няма да боли, когато за да поддържа съзнанието ви, един грам мозъчна тъкан използва повече енергия, отколкото използва мускулът, за да вдигне една щанга? Пък и мозъкът ви консумира около една четвърт от калориите, които използвате всеки ден.
Но преди онези от вас, които се съобразяват с калориите, да започнат да се вълнуват и да протегнат ръка към философските си книги, позволете ми веднага да добавя, че за да проумеете нещо като „Феноменология на възприятието“ от Морис Мерло-Понти, вашият мозък използва не повече калории, отколкото когато ходите по голяма нужда или си човъркате носа. За съжаление на шишковците истината е, че повечето калории се използват само да задвижат мозъчните клетки, ето защо диетите са безполезни.
Струва ми се, че собственият ми мозък напоследък се е претоварил. Непрекъснатото мислене по въпроса за Убийството през последните няколко месеца трябва да е изразходвало малко повече енергия. Оттам идва и пронизващата черепа болка.
Проблемът е, че мозъчните клетки са изключително общителни. Те настояват да говорят със съседите си, чийто брой по всяко време е сто хиляди. И при цялото умствено усилие, което е неизбежно последствие от масовите убийства, електрическият заряд във вътрешността на главния мозък вероятно прилича на небе по време на бомбардировка.