— ВМЯ-отрицателен ли е?
Джейк кимна.
— Преди няколко седмици Витгенщайн го проследил до църквата „Сейнт Джеймс“, където възнамерявал да го застреля. Но Парменидис го уплашил и докато бягал, Витгенщайн забравил туристическия си справочник на Лондон, съдържащ адресите на всичките му потенциални жертви. Парменидис го намерил на скамейката, където седял Витгенщайн. След известно време разбрал колко е ценен справочникът и като съвестен гражданин, го донесе в полицията. Но само се замисли върху следния факт, Ят. Парменидис работи до книжарницата, откъдето един час преди да бъде жестоко убита, Мери Улнот е купила роман. Когато се опитал да застреля Парменидис, Витгенщайн е бил в църква, намираща се на двайсетина метра от административната сграда, където е било открито голото тяло на Мери. Убиецът е писал върху тялото й с червено червило. С лявата ръка.
Джейк се показа от входа и кимна към витрината на ресторанта.
— Погледни го. Парменидис пише менюто с лявата ръка и използва нещо като червено червило.
Чун кимна.
— Разбирам какво имаш предвид.
— Джеки Уестън, девойката, която е убил преди Мери Улнот, също е обичала криминалната литература. Още не можа да го докажа, но бих се обзаложила, че тя също е купила книга от тази книжарница и той я е срещнал там. Според мен всички убити момичета преди смъртта си са минали по тази улица.
— Интересна хипотеза — съгласи се Чун. — Но всичко звучи много повърхностно.
— Ако се окажа права, ще бъде лесно да го накараме да направи самопризнания.
— Какво си намислила?
— Носиш ли оръжие?
— Разбира се. Нали съм ченге.
— Добре, чуй какво искам да направиш. Влез в ресторанта и си поръчай нещо за ядене. Аз ще дойда след няколко минути. Но ти се прави, че не ме познаваш.
Чун пресече улицата и влезе в ресторанта.
Джейк тръгна към книжарницата за криминална литература.
На витрината имаше обява, че вътре четирима водещи писатели в жанра раздават автографи върху най-новите си романи. Влизайки, Джейк погледна имената, после — мъжете и жените, седнали край дългата маса зад купчините си последни произведения. Не познаваше никого от авторите. Всички я погледнаха с надежда. Ала тя не възнамеряваше да купува нищо. Дори не мислеше да разглежда книгите.
Усмихна се при мисълта как тези четирима самомнителни писатели на криминална литература седят като група телевизионни капацитети, забравени от читателската публика и пренебрегнати от клиентите в книжарницата, докато в съседната сграда един истински сериен убиец скоро ще бъде провокиран да се издаде.
Джейк намери онова, което търсеше, пред лавиците с постмодернистки криминални романи.
Жената беше висока и силна брюнетка, облечена в тясна джинсова пола и риза. Очите на Джейк съзряха извивката на голите й гърди между перлените копчета. Яркочервеното червило й придаваше евтин курвенски вид.
— Позна ли ме? — тихо попита тя.
Полицайката я погледна неуверено, сетне кимна.
— Как се казваш?
— Едуардс.
— Къде е екипът ти за наблюдение, Едуардс?
— Отвън. В един син микробус.
— Имаш ли предавател?
Полицайката кимна.
— Добре. Тогава всички ме чуват. Говори главен инспектор Джейкович. Имам основание да мисля, че човекът, когото търсим, Убиеца с червилата, работи в съседния ресторант за дюнер кебап.
Едуардс се намръщи, после тихо каза:
— Не се учудвам. Онзи ден си купих оттам кафе и зад тезгяха имаше един тип, който ме погледна много странно.
— Носиш ли червено червило?
Жената кимна, прерови чантата си и й го даде.
— След малко полицай Едуардс и аз ще влезем в ресторанта — обясни Джейк на скритата си публика. — Детектив сержант Чун е вече там. Вашата заповед е следната: бъдете готови, когато престъпникът се опита да избяга.
— Какво мислиш да направиш, главен инспектор?
— Ще видиш.
Джейк мина покрай масата с неподписаните книги и техните самосъжаляващи се автори и излезе от книжарницата. Спря, когато видя синия микробус, и сякаш след подадена реплика прозорецът се отвори, разкривайки лицето на детектив инспектор Ед Крашо. Той вдигна палец, а Джейк кимна и, следвана от Едуардс, влезе в ресторанта за кебап.