Първото, което долови, беше миризмата на зехтин. После видя Чун, който кротко седеше в един ъгъл и дъвчеше голяма, добре натъпкана питка.
Гостоприемната усмивка на Парменидис леко избледня, когато позна едната от клиентките, застанали пред тезгяха от неръждаема стомана. На лавицата зад него стоеше голяма бутилка зехтин, бутилиран от компания „Сейкрид Ойл“.
— Здравейте, главен инспектор. Какво мога да направя за вас? — нервно каза той, сетне погледна Едуардс, преглътна с усилие и добави: — Хванахте ли онзи човек? Дето ме преследваше?
— Още не — отговори Джейк и кимна към колежката си. — Всъщност в съседната книжарница срещнах една моя стара приятелка и решихме да дойдем тук да пием кафе.
Парменидис сякаш се поуспокои. Посочи една от пластмасовите маси, наредени покрай огледалната стена, и рече:
— Заповядайте. Ще ви донеса кафетата. Капучино или еспресо?
— Две капучино — отговори Джейк.
Гъркът леко се поклони и отиде при кафемашината.
Двете жени се настаниха една срещу друга. Джейк не обърна внимание на Чун. Извади вестник „Ивнинг Стандард“ и го сложи на масата. После измъкна червилото, написа с големи печатни букви върху кремавата повърхност на масата „МЕРИ“ и покри думата с вестника.
След минутка Парменидис се приближи с две чаши кафе. Усмихнат, той се наведе да ги сложи на масата и в същия миг Джейк дръпна вестника.
Не можеше да има по-стъписан човек от него. Лицето на гърка пребледня. Първо провеси челюст, после изпусна кафетата, обърна се и хукна към вратата, като грабна от тезгяха един дълъг кухненски нож. Джейк, Едуардс и Чун се завтекоха след него.
Щом излязоха на улицата, Джейк извади оръжието си и му извика да се предаде. Парменидис продължи да бяга и като видя, че пътят му е препречен от още двама мъже, размахващи пистолети, вдигна ножа.
Джейк спря, преодоля треперенето на ръката си и се прицели ниско. Крашо и другият полицай се отдръпнаха от мишената й. Тя усети първия студен допир със спусъка, затаи дъх за част от секундата и стреля.
Парменидис се просна по лице на тротоара и се хвана за крака, от който мигновено рукна кръв. Крашо изрита ножа от ръката му. Не че това имаше някакво значение. Още преди да се приближи до гърка и да види раната, Джейк разбра, че куршумът е разкъсал бедрената артерия — кръвта направо шуртеше.
Брадясалото лице на Парменидис беше мъртвешки бледо. Изглежда не изпитваше болка, а сякаш само беше упоен. За миг очите му се фокусираха върху Джейк, примигнаха, затвориха се и отново се отвориха. Усмихна й се. Тя бе виждала същата усмивка и преди, когато баща й умираше от тумор в мозъка. Усмивка, изпълнена с презрение.
Крашо разкъса шала си и стегна като с турникет раненото му бедро. Направи всичко възможно да спре кръвта, но раната беше твърде дълбока и гъркът умря, преди Едуардс да успее да повика линейка.
Джейк се приближи до полицейския микробус без опознавателни знаци, където, според правилника, спокойно предаде на Чун автоматичния си пистолет.
— За разследването — обясни тя.
Той кимна и пусна оръжието в джоба си.
— Исках само да го раня — изплъзна се от устата й. — Той имаше нож. Помислих, че ще го използва, когато видя другите двама полицаи.
— Постъпи правилно — рече Чун. — Предупреди го и се прицели ниско. Това трябваше да направиш. Жалко, че го улучи там. Един сантиметър встрани или вдясно и сега той щеше да седи на тротоара и да те псува.
Джейк се облегна на микробуса и се замисли върху реакцията си, след като бе убила човек. Не се чувстваше толкова зле, въпреки факта, че Парменидис бе убил шест жени. И все пак беше смутена. Самопризнанието би улеснило нещата. Сега оставаше само да се надява, че оперативните работници ще намерят достатъчно доказателства, с които да убедят съдебния следовател в правомерността на действията й.
Улицата мигновено се изпълни с полицаи, които отцепиха района с кордони. Джейк се запита как са съумели да дойдат толкова бързо. После си спомни, че на ъгъла има полицейски участък. Там щяха да я заведат да даде показания.
— Добре ли си? — загрижено попита Чун.
Тя го погледна и се намръщи от почуда.
— Аз ли? Чувствам се чудесно.
Когато се прибра вкъщи, беше почти дванайсет. Всичко в апартамента изглеждаше студено и самотно, но централното парно отопление скоро заработи и тя се зарадва, че няма на кого да обяснява какво бе направила. Видеотелефонът звъня няколко пъти, но Джейк не му обърна внимание. Включи телевизора и си наля голяма чаша уиски.