— Благодаря, старши полицейски детектив — прекъсна го Гилмор. — Не е необходимо да четете целия списък.
— Старши полицейски детектив, вашите хора намериха ли нещо на местопрестъплението? — намеси се Удфорд, като сви устни и поклати глава, сякаш се опитваше да подскаже по някакъв начин на Боулс. — Някакви улики?
— Улики ли? — попита Боулс с такова изражение, все едно бе наскърбен от самото споменаване на думата. — Не, не открихме нищо.
— А свидетели? — продължи Удфорд. — Дали някой е видял или чул нещо?
Боулс се усмихна нервно, сякаш изведнъж осъзнал, че разговаря с човек, който има само смътна представа какво пита.
— Малко вероятно е да са чули нещо — отговори той. — Както вече казах, убиецът е използвал газов пистолет — напълно безшумен. Но разследването току-що започна и ние разпитваме хората.
— Да, разбира се. Някой друг? — попита Удфорд и огледа насъбралите се около масата.
— Вероятно детектив главният инспектор — услужливо подхвърли министърката. — Това е във вашата област, нали? Какъв беше онзи интересен израз, подходящ за жълтата преса? „Убийство в холивудски стил“, нали?
Джейк изправи рамене.
— Моите уважения, госпожо, но това се отнася само до серийните убийства на жени.
— Но в този случай нямаме ли серийно убийство? — настоя министърката. — Не виждам каква е разликата дали жертвата е мъж, или жена. Сигурно има някакъв общ знаменател.
— Нямам въпроси към старшия полицейски детектив — твърдо заяви Джейк.
— Благодаря, господин Боулс, засега това е всичко.
Палецът на Гилмор преустанови сателитната връзка. За миг в стаята настъпи тишина.
Джейк огледа обстановката. Залата за съвещания беше обикновена. Удобството бе отстъпило пред цветовете, геометрията и функционалността. Едно от онези помещения, които я караха да се чувства като пластмасова играчка в макета на някой архитект. Нямаше да се изненада, ако погледнеше през прозореца и видеше дървета и зеленина, направени от дунапрен.
— Колко станаха убийствата, господин Гилмор? — попита госпожа Майлс.
— Осем.
— Сигурна съм, че не е необходимо да ви напомням колко чувствителен може да стане този въпрос.
— Не, госпожо министър.
— Програмата „Ломброзо“ струва милиони долари — продължи госпожа Майлс. — Вярно, това е част от увеличените средства за прилагането на закона и за борбата срещу престъпността, на които се е посветило министерството. Но това е и флагманският кораб на генералната политика. Би било жалко, ако се наложи програмата да бъде прекъсната или дори изхвърлена заради този маниак.
— Точно така, госпожо министър.
— Едва ли бих могла да опиша колко пагубно ще се отрази върху гласоподавателите, ако пресата направи нещата публично достояние. Още повече, че програмата „Ломброзо“ е единственият общ фактор между осемте убийства. Съзнавате това, нали?
Гилмор кимна.
— Можем да държим журналистите настрана само за известно време. Те имат противния навик да протестират срещу правителството за такива неща. Дори да е нещо, защитено от Закона за тайната на информацията.
Тя погледна професор Уеъринг, който рисуваше сложна плетеница върху триъгълната попивателна пред себе си, и оживено попита:
— И какво показват този път мастилените петна, Норман?
Уеъринг продължи да драска още няколко секунди, после бавно каза:
— Малко се отклонихме от използването на неструктуралните форми като диагностичен инструмент. — И се усмихна иронично.
— Искаме идеи, Норман — каза госпожа Майлс. — Ако онзи психопат спре програмата, научните ви изследвания може никога да не се съвземат от шока. Ако разбираш какво имам предвид.
— Моите уважения, госпожо министър, но още не знаем дали е психопат — възрази той и многозначително погледна Гилмор. — Полицията също не знае как да го хване. Разговарял съм много пъти по този въпрос с професор Глайтман, но и той все още няма представа как някой е могъл да проникне в програмата. Самият аз не мога да проумея как е възможно такова нещо.
— Но е факт, че е било извършено — настоя министърката.
Отново последва неловко мълчание.
— Ако може да направя едно предложение… — обади се Джейк.
— Да. Нали затова сме се събрали, главен инспектор.
— Явно някой е проникнал в програмата „Ломброзо“, независимо дали това ни харесва, или не. Според мен първо трябва да установим дали нарушението е станало отвътре или отвън. Разследването може да продължи само когато отговорим на този въпрос.