Станли стоеше до рамото й. Когато стигна до вероизповеданието на заподозрения, Джейк се изненада, че той се е самоопределил като манихеец.
— Какво, по дяволите, е манихеец? — изръмжа Станли.
— Това не е същинска религия — обясни тя, — а по-скоро възглед, според който Сатаната е вечен като Бог. Двете страни на една и съща монета, така да се каже. Свети Августин е бил манихеец, после променил решението си. Впоследствие манихейството било осъдено като ерес.
Тя погледна преписа на отличителните черти на Естерхази и измърмори:
— Отлично. Този тип има три татуировки.
Според Европейското бюро за разследване татуировките бяха едни от най-често срещаните физически прилики между серийните убийци. Изследването на телата на около триста серийни убийци, живи и мъртви, бе показало, че почти седемдесет процента от тях имат татуировки. Съдебните психиатри твърдяха, че самоосакатяването често е ранен индикатор за криминално агресивно поведение. Колкото по-голям беше процентът от тялото, покрит с татуировки, толкова повече точки даваше на заподозрения ПМА.
Джейк погледна лазерния принтер, който бързо започна да работи.
— Това ли е мострата от подписа, която изпращат? — попита тя.
Станли се наведе над машината и разгледа разпечатката. После откъсна листа и го подаде на Джейк.
Тя отвори чекмеджето на бюрото си и извади лупа. Разгледа почерка така, сякаш търсеше отпечатъци. Графологията беше главна част от обучението й в Европейското бюро за разследване.
— Погледни — измърмори тя. — Буквите не са свързани. Не са ръкописни, а като печатни. При това дребни.
Станли се наведе над нея, за да види по-добре.
— И старателно изписани — отбеляза той.
— Твърде старателно. Това е човек, който наистина полага усилия да държи нещата под контрол. Сякаш всеки миг ще експлодира. Чудя се кога ли е било писано това?
— Може би когато е постъпил на работа в болницата.
Джейк вкара в програмата описание на почерка на Естерхази.
— Други отличителни черти?
Тя отново се вторачи през лупата. Известно време мълча и гледа, после я даде на Станли.
— Погледни как пише буквата „W“.
— Повече прилича на „V“. Но с чертичка по средата.
— Не мислиш ли, че наподобява влагалище?
— Да, смятам, че имаш право — отговори Станли.
Джейк написа описанието и се замисли върху графологичния си анализ.
— Знаеш ли, че това може би говори за Едипов комплекс?
— Онзи, дето чукал майка си ли?
— Да, Станли — хладно отговори тя, — онзи, дето чукал майка си, Йокаста. Нещо повече, убил е собствения си баща, Лай, цар на Тивия.
— И какво означава това?
— Ами че нашият приятел може да страда от параноя. Вероятно мрази бащината, а оттам — всяка мъжка властност. Повярвай, знам за какво говоря. Това е общото между мен и Естерхази.
Джейк се усмихна и извърна поглед от Станли, но намръщеното му лице не показа следи от изненада.
— Това звучи достатъчно криминално — отбеляза той. — Къде живее това копеле?
Тя погледна онази половина на екрана, която съдържаше подробностите от служебното досие на Естерхази. После натисна съответния клавиш, за да изпрати курсора да намери тази информация.
— В общежитието на болница „Гай“ — отговори тя.
— Струва ми се, че той страни от обществото. Най-малкото е човек, който не се чувства удобно в този свят.
— Може би имаш право. Но нека да видим какво казва програмата.
Джейк написа останалата информация и погледна резултата.
„СУБЕКТ: Пол Джоузеф Естерхази
Възраст: 35
Расов тип: Бял
ДЕТСТВО:
Братя и сестри: Няма