Професор Уеъринг отново се залови с плетеницата от мастилени петна и попита:
— Главен инспектор, какво знаете за програмата „Ломброзо“?
Джейк сви рамене.
— Само онова, което съм чела във вестниците и гледала по телевизията.
Уеъринг започна да драска трескаво в центъра на рисунката си.
— Тогава имате ли представа какво всъщност предлагате? Компютърната система „Ломброзо“ е изключително сложна. Да се предположи така несериозно, както сторихте вие, че е възможно да се проникне в системата, е също толкова глупаво, колкото и идеята, че някой от личния персонал на Глайтман може да има нещо общо с този ужасен проблем.
— Глупаво или не, господине, това са двете единствени логични вероятности.
Уеъринг изсумтя и нетърпеливо поклати глава. Рисунката все повече заприличваше на гравюра.
— Какво бихте направили, ако вие ръководехте това разследване, главен инспектор Джейкович? — попита Марк Удфорд.
Джейк бързо обмисли няколко идеи, после отговори:
— Ами първо щях да помоля отдел „Компютърни престъпления“ към Ню Скотланд Ярд да ми даде най-добрия си специалист. Ще го накарам да прегледа програмата „Ломброзо“, за да се опита да разбере какво се е случило. Освен това…
Джейк се поколеба за миг, докато се чудеше как най-добре да формулира следващото си предложение.
Удфорд записваше идеите в персоналния си компютър.
— Да? — попита той и я погледна в очакване.
Тя си помисли, че няма друг начин, освен да бъде пряма.
— Бих подложила на разпит с детектора на лъжата всички служители, работещи с програмата „Ломброзо“.
Уеъринг хвърли писалката си на масата, тя отскочи, търкулна се и изпръска с мастило лакираното орехово дърво.
— Не мога да повярвам на ушите си! — изръмжа той. — Главен инспектор, не може да мислите сериозно, че някой от личния персонал на професор Глайтман лъже.
Той гневно се вторачи в нея и Джейк направи всичко възможно да не мигне.
— Или някой от неговите служители, или самият професор Глайтман — предизвикателно каза тя.
Уеъринг възмутено изпъшка. Това явно се стори смешно на министърката и на секретаря й. Ала Джейк не бе довършила мисълта си.
— Моите уважения, господине — обърна се тя към Удфорд, — но това е единственият логичен ход за всяко разследване, щом няма никакви… — тя осъзна, че се усмихва, докато се готвеше да произнесе една от думите, които рядко употребяваше, — … нишки.
Тази дума я караше да си представя, че разплита кълбо, за да излезе от някакъв лабиринт.
— Трябва да започнем отвътре навън — добави тя. — Самата програма съдържа ключа за установяването на някаква схема в тези убийства. Но докато упорстваме в опитите си да анализираме само външните фактори на всеки случай, няма да има напредък.
За нейна изненада министърката се съгласи.
— Това беше най-разумното нещо, което чух днес — заяви госпожа Майлс.
— Госпожо министър…
Тя се обърна към красивия профил на Уеъринг и му направи знак да млъкне с отрупаната си с пръстени ръка. Маникюрът й обаче не изглеждаше министерски. Ноктите на госпожа Майлс имаха формата и цвета на обелки от портокал.
— Не, Норман, детектив Джейкович има право. Вероятно разследването се нуждае точно от това — женска гледна точка, както подчерта в лекцията си главният инспектор. В края на краищата, не стигнахме много далеч с мъж, ръководещ разследването, нали?
Госпожа Майлс пренебрегна опита на професор Уеъринг отново да я прекъсне и продължи:
— Може би досега липсваше точно онова внимание към дребните детайли, с което се отличават жените. — Тя се усмихна. — Пък и по-малко фалоцентризъм със сигурност няма да навреди.
После се обърна към помощник полицейския комисар и добави:
— Джон, искам главен инспектор Джейкович да бъде назначена за водещ това разследване. Ясно ли е?
Гилмор кимна сконфузено. Не обичаше никой да му нарежда как да ръководи разследванията, още по-малко политици, и особено министърката. Но в същото време имаше чувството, че онова, което бе казала Джейк, е правилно и че тя е най-подходящият човек за този случай.
— Имате ли възражения, главен инспектор? — попита госпожа Майлс.