Станли отвори и затвори багажника.
— Хайде — извика Джейк. — Да тръгваме.
Той седна до нея и тя видя в ръцете му пушка помпа.
— За всеки случай — каза Станли и погали оръжието, сякаш беше любимо домашно животно. — Районът там е опасен.
Беемвето се стрелна напред и пак се отправи на изток. Минаха по Друид стрийт, по Джамайка Роуд и през тунела Родърхайд под Темза, където въздухът беше хладен и зловонен. После и слънцето, и колата се показаха на Лаймхауз стрийт в сянката на въздушната железница на Докландс.
Завиха на юг по Уест Фери Роуд, сетне видяха Кучешкия остров и изведнъж автомобилът се обви във вихрушка от песъчлив прах, движещ се със скоростта на мини тайфун — идваше откъм множеството изоставени сгради в квартала. Полуразрушени къщи от деветнайсети век със стени, подпрени с дървени греди, и покриви, закърпени с надиплено желязо, се смесваха с модерните небостъргачи, издигащи се като гигантски кактуси над прашния, осеян с отломки пейзаж. Един хеликоптер кръжеше около пирамидалния покрив на Канари Уорф като голяма синя муха. С него летеше екипът на Въздушния контрол, за да пази от ограбване онова, което бе останало от едновремешната гордост на благоустрояването на Докландс.
Канари Уорф Тауър беше поразително различна от всички други сгради наоколо. Огромната постройка от черна стомана и тъмно стъкло се извисяваше на триста метра и се виждаше чак в Батърси. От задната седалка на беемвето Джейк можеше да прочете изящните зелени неонови букви на електронното рекламно табло, въртящо лозунгите на единствените три компании, които имаха офиси там.
ЗАСТРАХОВКА ЖИВОТ „ГОЛДЩАЙН“. ЗАЩОТО МОЖЕ ДА НЕ ДОЖИВЕЕТЕ, ЗА ДА СЪЖАЛЯВАТЕ ЗА ТОВА
22-КАРАТОВ ЗЛАТЕН КОМПАКТДИСК. ОСЕМ ОТ ДЕСЕТ ЯПОНЦИ КАЗВАТ, ЧЕ ГО ПРЕДПОЧИТАТ
ОНКОЛОГИЧНА ЗАСТРАХОВКА „МАРСДЪН“. ТЛЪСТА СУМА ТОЧНО КОГАТО ВИ ТРЯБВА НАЙ-МНОГО
Полетяха успоредно с железницата, сякаш преследваха търговец на наркотици, возещ се в нея, после оставиха вляво от себе си Канари Уорф, вълнолома и Южния кей, а цялата делова част на Докландс — от другата страна на лабиринта от бодлива тел и камери за наблюдение. Дори по улиците, водещи към външните бариери на квартала, патрулираха частни охранители с черни униформи и палки.
Колата свърна по някаква странична уличка, където около един огън се бе събрала група младежи — измъчваха бездомно куче. И сякаш като потвърждение на лошата репутация на квартала един камък удари бронираното предно стъкло на беемвето и Станли зареди пушката.
— Спокойно — каза Джейк, когато колата спря пред крепостта, оградена с бодлива тел — кварталът Оушън Уорф.
Ала самата тя съвсем не беше спокойна. Пазачите им направиха знак да минат. На паркинга имаше син микробус „Тойота“. Джейк погледна регистрационния номер и отбеляза:
— Изглежда нашият човек е вкъщи.
В Оушън Уорф имаше четири жилищни блока и Джейк погледна разпечатката, за да види в кой от тях живее Витгенщайн.
— „Уинстън Маншънс“ — каза тя, докато излизаха от колата. — На седмия етаж. Да се надяваме, че не сме закъснели.
Станли погледна височината на сградата и добави:
— Да се надяваме, че асансьорът работи.
Двамата отвориха остъклените врати на „Уинстън Маншънс“. Звучен глас от телевизора зад бюрото на портиера хвалеше реклама за кучешка храна. Когато видя Джейк и Станли, портиерът намали звука, но въпреки това думите се чуваха отчетливо. Хората рядко изключваха телевизорите си.
— Вкъщи ли е господин Естерхази? — попита Джейк и размаха картата си за самоличност пред лицето на портиера, макар че не беше необходимо да го прави, защото той вече бе видял полицейската кола.
— Качи се в апартамента си преди трийсет минути. Искате ли да му се обадя?
— Не — отговори тя и тръгна към асансьора. — Сами ще се представим.
Станли натисна копчето да извика асансьора.
— Не работи — рече портиерът. — Компанията, която го поддържа, фалира.
Джейк огледа фоайето.
— Къде са стълбите?
Мъжът посочи ярко осветения коридор зад себе си. В дъното имаше зелена стоманена врата. Джейк се отправи към нея.
— Спестете си изкачването — продължи портиерът. — Господин Естерхази е единственият обитател на седмия етаж, затова държи заключени отвътре вратите на аварийното стълбище. От стомана са. Може цял ден да тропате и да не ви чуе.