Джейк, която малко се изненада от скоростта, с която министърката взе решението си, и от властния начин, по който го съобщи, неуверено сви рамене. Замисли се за огромната работа, която я чакаше в Ню Скотланд Ярд, за ужаса на началника й, главен старши полицейски офицер Шали, който щеше да предизвика новото й назначение, както и за удоволствието от вцепенението му, когато разбереше, че е отстранен от случая, и кимна.
— Не, госпожо. Но бих искала да продължа и с едно от разследванията, с които се занимавам. Всъщност настоявам за това.
Джейк се замисли за червилото по тялото на Мери Улнот, за разбитото й на пихтия лице и за огромното си желание да хване човека, който бе извършил това.
Госпожа Майлс се усмихна широко, показвайки съвършените си бели зъби. Усмивката й беше приятна — от онези, които печелят гласоподаватели. Именно тази усмивка й бе помогнала да натрупа капитал от кариерата си на лекоатлетка, спечелила златни олимпийски медали на сто и на двеста метра, и я бе вкарала в Камарата на общините едва на двайсет и девет години.
— Няма проблем — каза тя. — И така, в такъв случай всичко е уредено. Марк?
— Да, госпожо?
— Искам да се обадиш на професор Глайтман и да му кажеш, че трябва да осигури на главния инспектор и на екипа й всякаква помощ, която тя поиска. И ти, Норман. Чу ли?
Уеъринг кимна, без да каже нищо.
Госпожа Майлс стана и тръгна към невероятно високата врата. Приличаше на голяма силна котка. Огорчен, секретарят я последва. На прага министърката се завъртя на високите си токчета и оправи опънатата по хълбоците си пола.
— Главен инспектор?
— Да?
— Моля ви, не ме разочаровайте. Искам резултати. При това бързо. Не е необходимо да ви казвам, че обикновено постигам своето. Но когато не успея, съм много отмъстителна. Разбирате ли ме?
— Мисля, че да — отговори Джейк. Изобщо не се съмняваше, че Грейс Майлс ще намери начин да пренасочи кариерата й в задънена улица или да й попречи.
— Сама си го изпроси — каза помощник полицейският комисар, когато останаха насаме.
Джейк се усмихна иронично.
— Така изглежда.
— Убеден съм, че имаш подходяща идея за това разследване и точно как да го проведеш. Но никак не бих искал да загубя един от най-добрите си детективи само заради прищявката на някаква министърка, която има коприва в гащите. Май не те харесва много. Възможно е да иска да види как ще се провалиш с този случай.
— Може би — каза Джейк и сви рамене.
— Знаеш ли, когато се върнем в Лондон, мога да поговоря с господин Макдоналд. Да го накарам да убеди госпожа Майлс, че предпочита някой друг да се заеме с това разследване. Всъщност то е поверено на друг, нали?
— На Шали.
— Да, вярно.
— Все пак бих искала да опитам. Ако е възможно.
— Толкова ли силно те засегна? Кучка. Е, щом си сигурна, че искаш… Ще те подкрепям. Но какво да кажа на Шали?
— Ами защо не му кажеш, че искаш аз да поема всекидневните разпити? — предложи Джейк. — И че според теб е необходима нова гледна точка. И че той е твърде важна клечка, за да се занимава със случая.
— Не ми звучи убедително — изсумтя Гилмор. — Но няма значение. Все ще измисля нещо.
Той взе куфарчето си, сложи го на коленете си, прерови съдържанието му и извади кутия с компютърни дискети. Измъкна една и я подаде на Джейк.
— Заповядай. Това ще ти каже всичко, което е необходимо да знаеш за програмата „Ломброзо“.
За мен прозрението, че съм приумица на природата, не беше резултат от натрупани в детството нелюбезни забележки относно външността ми. Нито последствие от накриво поставено огледало, предложение за работа в цирк, некадърен пластичен хирург или безчувствената незаинтересованост от страна на някоя съученичка. То ме осени след един езотерично замислен медицински тест, на който се подложих доброволно вследствие на атаката от закони и заповеди. В един миг — във всяко едно отношение — аз бях нормален, а само след петнайсет минути — медицински куриоз, срещащ се само в три от стотици хиляди случаи.
Числовият ред е подреден не съгласно външно, а съгласно вътрешно отношение.
Да, наистина. Другите не могат да възприемат същността на моята ненормалност повече от мен. Но, разбира се, това е емпирично установено и следователно от феноменологична гледна точка моето състояние не е въпрос на обикновен априоризъм, макар че е оказало екзистенционално въздействие за разкриването на истинското ми състояние пред света.