— Какъв е проблемът ви?
— В момента одеколонът ти, приятел — отговори Джейк. — Влияе на контактните ми лещи.
Лицето на мъжа се изкриви в неприятна гримаса. Той стисна устни няколко пъти, докато измисли какво да й каже, после изръмжа:
— Мъжемразка! — И се отдалечи.
Джейк изсумтя презрително, макар да знаеше, че е точно такава. Нещо повече. Можеше да бъде дори лесбийка, но когато опита, не й хареса. Фейт, една нейна приятелка, лесбийка от Кеймбридж, веднъж й каза, че сексуалността й напомняла за онова, което Джереми Бентан1 бил казал за Джон Стюарт Мил2 — „Той по-скоро мрази малцината управляващи, отколкото обича мнозината страдащи“. Според Фейт проблемът не беше в това, че Джейк обича жените, а че мрази мъжете.
Ненавистта й към мъжете беше силна както отвращението към височините, откритите пространства и паяците за другите хора. Беше я усвоила по същия начин, по който един плъх се научава да натиска реле, за да избегне електрически удар.
Инструментът на омразата й не поразяваше толкова пряко като електричеството и не оставяше видими белези, но специфичният стимул произвеждаше ефект, който беше толкова болезнен, колкото всяко нещо, предизвикано от няколко електрода, разположени на стратегически места. И макар да бяха незрими, пораженията оставаха завинаги, сякаш бяха изгаряния в голата й плът.
Неблагодарността на едно дете не можеше да се сравни със злобата в цереброспиналната игла на омразата на бащата.
Тя изпи питието си и поръча още едно. Барманът го приготви твърде бързо, но във вкуса нямаше нищо нередно, затова Джейк кимна одобрително.
Погледна часовника си. Преди да легне, трябваше да прочете информацията, която й бе дал Гилмор. Нямаше за какво да остава в бара. Не беше трудно да се увери, че Франкфурт е домакин на множество международни панаири и конференции. Град, в който нямаше абсолютно никакви развлечения — нито нощен живот, нито красиви местности, исторически сгради, театри или сносни кина. Най-интересното място беше летището. Допи уискито си, подписа сметката и тръгна към фоайето.
Асансьорът пристигна и тя се качи. Каза на компютъра номера на етажа и вратите почнаха да се затварят. Но не се оказаха достатъчно бързи, за да попречат на младия американец, който я бе заговорил в бара, да се вмъкне в асансьора в последната секунда.
— Трябва да се държиш по-дружелюбно — каза той и докосна гърдата й.
Джейк се усмихна, за да приспи бдителността му. Още се усмихваше, когато заби върха на обувката в пищяла му. Мъжът извика и инстинктивно се хвана за ударения крак. Това го постави в удобно положение за ловкия ъперкът, който вече се надигаше като бутало към брадичката му. Всичко свърши за секунда. Вратите на асансьора се отвориха и разтривайки кокалчетата на ръката си, Джейк прескочи проснатото тяло на американеца.
— Партер — каза тя на компютъра и излезе на площадката.
Вратите безшумно се затвориха. Хотелският коридор беше дълъг като магистрала. Джейк се надяваше да се прибере в стаята си преди мъжът да се съвземе и да успее да се върне във фоайето.
— Джейкович — каза тя и активираната с гласов отпечатък врата се отвори.
От четирите огромни стъклени парапета покрай горните две крила на хотела сияеше халогенна светлина, която проникваше през прозореца с размерите на амбразура — досущ прожектор в кино. Джейк запали цигара. Макар и без никотин, пушекът се отрази добре на белите й дробове. Взе персоналния си компютър и пъхна вътре информационния диск на Гилмор.
„СОБСТВЕНОСТ НА СТОЛИЧНИЯ ИНФОРМАЦИОНЕН ОТДЕЛ НА ПОЛИЦИЯТА
ДИСК LMP/2000/ПРОГРАМА «ЛОМБРОЗО»/ОБЩ ФАЙЛ
СЪДЪРЖАНИЕ:
1. КАКВО Е «ЛОМБРОЗО»
2. ИСТОРИЯ НА «ЛОМБРОЗО»
а. НЕУСПЕХ НА ПРЕВАНТИВНИТЕ СТРАТЕГИИ ПО ОТНОШЕНИЕ НА ТЕЖКИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
б. СОЦИАЛНА И ФИЛОСОФСКА ОСНОВА
3. СОМАТОГЕННИ ДЕТЕРМИНАНТИ НА ТЕЖКИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
4. ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ
5. ТРАКТОВКА И ИНТЕГРАЦИЯ
НАТИСНЕТЕ «RETURN», ЗА ДА ПУСНЕТЕ УКАЗАНИЯТА ЗА ИНФОРМАЦИЯТА.“
Джейк прочете съдържанието и натисна клавиша „RETURN“.
„1. КАКВО Е «ЛОМБРОЗО»
«Ломброзо» е програма, занимаваща се с местоположението на резонациите в медуларната част на мозъка, определящи социалното поведение. Един уред, основаващ се на стария томограф, излъчващ протони, и доразвит от професор Бърджес Фелан от Научния институт «Нъфийлд» в Кеймбриджкия университет, може да разпознава онези мъже, в чиито мозъци липсва вентро-медуларно ядро (ВМЯ), което потиска дейността на Ядрото на половия диморфизъм (ЯПД) — преоптичен участък в мозъка на мъжа, хранилище на мъжката агресивност. През 2010 година започна компютризирано общонационално изследване на мъжете в Британия. Целта е да се предложи терапия и съвет на онези, които се окажат ВМЯ-отрицателни. Компютърната програма «Ломброзо» запазва самоличността на тези мъже, като им дава кодови имена, но в същото време е свързана с централния полицейски компютър в Кидлингтън. Ако по време на разследването на тежко престъпление, извършено от ВМЯ-отрицателен, името на някой заподозрян бъде захранено в полицейския компютър, «Ломброзо» ще информира за това централния полицейски компютър. Но самият факт, че един мъж е ВМЯ-отрицателен, не се приема като доказателство за криминална вина. Програмата е в действие. Сканирани са повече от четири милиона мъже, от които 0.003 процента се оказаха ВМЯ-отрицателни. От тях само трийсет процента са в затвора или имат криминално досие. Програмата «Ломброзо» е съдействала за залавянето на десет убийци.“