Детерминизмът не се смята за заплаха за свободата в новото столетие. Прагматичната концепция за реда, установен в името на прогреса на научното разследване, едва ли може да бъде поставена под въпрос. Това променя посоката на социалните науки, които погрешно търсеха начини да защитават свободите, ограничавайки детерминизма в рамките на физическия свят, като така поставиха «извън закона» всички опити да се установи някакъв «биологичен детерминизъм». Съвременната социална наука не смята предсказуемостта и обобщенията за опасни. Всъщност в социалната наука не е възможен напредък, без първо да се уточнят някои представи за човешкото поведение. Вече не е сериозно да се твърди, че човешкото поведение е безкрайно приспособимо. Така представата, че насилствената престъпност няма реални корени в нас, които сме явление, създадено от външни социални сили, е напълно дискредитирана.“
„3. СОМАТОГЕННИ ДЕТЕРМИНАНТИ НА ТЕЖКИТЕ ПРЕСТЪПЛЕНИЯ
През последните няколко години станахме свидетели на огромен напредък в областта на соматогенезата и особено в етиологията на повечето психически разстройства (с изключение на преобразуващите се отклонения като неврозата). Сега е общоприето, че повечето психически заболявания имат органична причина. Подобна революция стана и в онова, което е известно за органичната патология и връзката й с тежките престъпления.
Научноизследователската работа в областта на неврологията се съсредоточи върху половия диморфизъм — разликата между мъжкия и женския мозък. Водещ в тази сфера е професор Бърджес Фелан от факултета по анатомия и клетъчна биология в университета в Кеймбридж и директор на лабораторията по невроендокринология в Института за изследване на мозъка в Лондон.
Работата на Фелан бе последвана от откритието, направено от един учен от Калифорнийския университет в преоптичния участък в мозъка на мъжкия плъх на нещо, което стана известно като Ядро на половия диморфизъм (ЯПД). Тази област, която определя сексуалното поведение, се оказва пет пъти по-голяма при мъжките, отколкото при женските плъхове. Друга област от мозъка на плъха, която се различава по размер в зависимост от пола, е вентро-медуларното ядро (ВМЯ), което е свързано с храненето и агресивността. Беше установено, че премахването или дори най-малкото увреждане на ВМЯ на плъха прави мъжкия изключително агресивен. Но подобно увреждане във ВМЯ на женския екземпляр изобщо не се отразява върху поведението му.
Чрез сравняване на хирургически снимки на мозъка и използване на доброволци — осъдени на смърт затворници, Бърджес Фелан откри, че и в човешкия мозък има ядро на половия диморфизъм и вентро-медуларно ядро. ЯПД на мъжа е няколко пъти по-голямо от това на жената. Нещо повече, ВМЯ потиска мъжката агресивност и ако ЯПД бъде отстранено, мъжът престава да бъде агресивен, но липсата или премахването на ВМЯ прави мъжа по-агресивен. Агресивността при жените с по-малко ЯПД не се влияе от отсъствието или отстраняването на ВМЯ.
Резултатите от изследването на Фелан бяха доразвити от професор Дейвид Глайтман от факултета по съдебномедицинска невроендокринология в Лондонския институт за изследване на мозъка. Той установи, че някои особено склонни към насилие престъпници изобщо нямат вентро-медуларно ядро и са ВМЯ-отрицателни. Първоначално това важно откритие бе извършено по хирургичен път. Но един пробив в технологията на Позитронната емисионна томография, тъй нареченият скенер ПЕТ, даде възможност на Глайтман да направи подробни цветни снимки на мозъка на живи човешки същества. По този начин само за няколко минути той може да разбере дали има наличие или отсъствие на ВМЯ и съответно потенциална престъпност. Изследователската работа на професор Глайтман досега е показала, че склонността към тежки престъпления в един ВМЯ-отрицателен мъж може винаги да остане само латентна. Настоящите научни изследвания се съсредоточават върху вероятността много мъже, които нямат вентро-медуларно ядро, да успеят някак да уравновесят степента на агресивност, произвеждайки повишено количество естроген.“
„4. ОСЪЩЕСТВЯВАНЕ
През 2005 година в Европейската общност средната цена на едно разследване на убийство беше седемстотин и петдесет хиляди екю. Същата година бяха регистрирани три хиляди и петстотин убийства, които струваха между два и шест милиарда екю. В опит да се намали тази изумителна цена Европарламентът реши да възприеме метода на професор Глайтман в контекста на една експериментална програма, която да се осъществи в една от страните членове. Поради по-високото ниво на престъпност от средното бе избрано Обединеното кралство и през 2011 година експериментът започна под формата на програмата «Ломброзо». С помощта на специално направен компютър и няколко центъра за сканиране в Лондон, Бирмингам, Манчестър, Нюкасъл и Глазгоу мъжете се подлагат на тестове. Малцината, които се оказват ВМЯ-отрицателни, получават гаранции, че единствено компютърът знае истинската им самоличност. Още преди мъжете да бъдат поканени да присъстват на лична консултация, където квалифициран специалист им обяснява какви са последствията от резултата, компютърът им определя кодови имена. Акцентът е върху помощта. Предлага се лечение под формата на соматична терапия (най-често обикновени хапчета, съдържащи естроген и психиатрични лекарства). Разяснява им се, че тайната им може да бъде разкрита само ако името на заподозрения се появи в хода на полицейско разследване на тежко престъпление.