Далглиш вдигна глава и огледа насядалите. Не можа да разбере кой е задал въпроса, нацупи устни и бавно поклати глава.
— И така — рече той. — Кой ще открие наддаването?
След кратко мълчание детективът, който седеше от дясната страна на Джейк и бе направил забележката, вдигна мръсния си пръст.
— Аз. Искам да започна с начина на действие на убиеца… — предпазливо каза той и сви рамене, сякаш нямаше какво друго да добави.
Далглиш записа нещо на преносимия си компютър.
— Ти си за…
— Чука от Хакни — отговори собственикът на мръсния нокът.
— Добре — замислено каза Далглиш.
Друг детектив вече клатеше глава.
— Не говориш сериозно — обърна се той към първия детектив. — Виж какво, Джърмин стрийт е доста далеч от района на действие на твоя човек. На няколко километра. Убеден съм, че това е дело на някой от моите. Жената е била администраторка, нали? Всички знаем, че Моторизирания куриер вече е убил няколко администраторки и според мен няма съмнение, че Мери Улнот е поредната му жертва.
Далглиш записа думите му и каза:
— Значи искаш ти да се заемеш със случая, така ли?
— Естествено.
Първият детектив се намръщи.
— Наистина не знам защо претендираш за това разследване. Моторизирания куриер винаги използва бръснач. Това е неговият начин на действие. Защо изведнъж ще започне да използва чук? Ето това искам да знам.
Вторият детектив сви рамене и погледна през прозореца. Силният вятър блъскаше стъклото и Джейк за пръв път се зарадва, че присъства на съвещание в Ню Скотланд Ярд.
— Да, но защо Чука ще реши да се придвижи на запад? Отговори ми на този въпрос.
— Защото вероятно знае, че наблюдаваме целия Хакни. Направи ли нещо, веднага ще го спипаме.
Джейк реши, че моментът е подходящ да се намеси, и твърдо заяви:
— И двамата грешите.
— Сигурно ще настояваш, че е дело на някой от твоите заподозрени — рече вторият детектив.
— Разбира се — отговори Джейк. — Дори за идиот би трябвало да е очевидно, че това е работа на Мъжа с червилата. Знаем, че той напада момичета с червено червило. После го използва, за да пише мръсотии по телата им. Неизвестно защо, винаги слага найлонова торбичка до левия им лакът и използва презервативи „Римфлай“. Естествено е да твърдя, че той е убил Мери Улнот. Не разбирам защо се карате за това момиче, сякаш е някаква награда. Господи, само се чуйте какво говорите.
Първият детектив заряза опитите да изчисти мръсотията от нокътя си, погледна Джейк и поклати глава.
— Кога Мъжа с червилата е използвал чук, за да убие жертвите си? Кога е слагал найлонови торби на главите им? Никога. Това е начинът на действие на моя човек.
— А кога Чука е показвал признаци, че изобщо може да пише… да не говорим с червило?
— Може да е прочел за това във вестниците.
— Я стига — рече Джейк. — Не сте толкова глупави. Всички специфични особености на начина на действие на един убиец се крият от пресата именно поради тези причини.
И понеже очакваше още възражения от страна на втория детектив, се обърна към него и добави:
— Фактът, че момичето е било администраторка, е чиста случайност.
— Може би ти е удобно да гледаш така на случая, главен инспектор Джейкович — каза той. — Но ако се замислиш малко повече върху въпроса, ще си спомниш какво ни повтаряш непрекъснато. Серийните убийци обикновено предварително избират какъв тип жертва да убиват и неотклонно се придържат към него. Макар че начинът на действие може да варира в зависимост от самонадеяността на убиеца и това само по себе си е фактор за броя на жертвите.
— Не мисля, че типът жертва може да се определи от професията — възрази Джейк. — Най-важното е възрастта и външността. Пък и не съм убедена в твоята теория, че Куриера убива само администраторки. Доколкото си спомням, една от първите му жертви беше чистачка. Освен това не ги е изнасилвал — с или без презерватив.
Почувства, че се изчервява от гняв. Стисна юмрук и се опита да овладее чувствата си. Мери Улнот е била красива млада жена и бъдещето е било пред нея, но този факт явно не оказваше въздействие върху двамата й колеги. Съкрушена, тя се вторачи в третия детектив, онзи, който бе отказал да разгледа снимките на убитата и досега не бе проронил дума.
— А вие? — скастри го тя. — Участвате ли в играта, или не? По-добре се включете сега или изобщо не се намесвайте.