Това наистина приличаше на някакъв кошмарен покер.
Мъжът вдигна ръце в знак, че се предава.
— Не, този случай не е мой. Но съм съгласен с главния инспектор. Струва ми се, че това е работа на Мъжа с червилата.
— И аз съм съгласен с това — рече Далглиш.
Първият детектив пак се намръщи.
— Виж какво, Джордж — добави Далглиш, — знам, че отчаяно търсиш улика, но в случая няма да я намериш. Твоят Чук никога не е убивал извън Хакни.
Вторият детектив все още не беше убеден.
— Администраторки, машинописки, чистачки — замислено каза той. — Фактът е, че всички те са работили в офиси. Знаем, че този е начинът, по който Куриера избира жертвите си. Убива ги, докато разнася пратки. Вижте какво, аз продължавам да мисля, че той е убил Мери Улнот.
Далглиш погледна Джейк, която сви рамене.
— При условие, че моят човек е на първо място, нямам възражения. И ако има някакво развитие, незабавно ще ви уведомя.
Далглиш отново се залови с компютъра си.
— Добре тогава — рече той. — Споразумяхме се. Кое поред е това убийство?
— Шестото — отговори Джейк.
— Номер шест за Мъжа с червилата.
След съвещанието Джейк спря детектива, който я бе подкрепил, за да му благодари.
— Вие сте инспектор Станли, нали?
Той кимна.
— Простете ми, но като шеф на отдел „Убийства на жени“ аз би трябвало да знам за всички серийни убийци на жени…
Станли погледна през рамо и прошепна:
— Всъщност аз съм от отдел „Убийства“. Не трябваше да присъствам на съвещанието, но стана объркване. Получихме информация, че жертвата е мъж, а не жена. Издирвам сериен убиец, причинил смъртта на седмина мъже. Не искам да казвам нищо повече, за да не изглеждам глупав.
Джейк кимна. Това обясняваше факта защо той не си бе направил труда да погледне снимките на жертвата.
— Но съвещанието беше много интересно — добави Станли. — Всичките ли са такива?
— Имате предвид дали винаги се караме кой да се заеме с даден случай? Не, това не се случва често. Обикновено нещата са по-ясно очертани, отколкото беше днес.
Докато говореше, Джейк се замисли за снимките на Мери Улнот и за разреза, направен от скалпела. Нямаше нищо по-ясно от това. За миг нещо се надигна в гърлото й. Нямаше по-брутално убийство от онова, което се извършваше в залата за аутопсии. Дълбокият и ясен разрез — от брадичката до тазовата кост. Изтръгнатите от плътта скелет и органи — досущ куфар, претърсван от митничарите на летището. Джейк потисна чувствата си и зададе още един въпрос:
— Сериен убиец на мъже? Това е доста необичайно, нали?
Детектив инспектор Станли се съгласи.
— Предполагам, че става дума за убиеца от програмата „Ломброзо“.
Той кимна.
— Мислех, че старши полицейски офицер детектив Шали води това разследване.
— Така е. Той ме изпрати на съвещанието. Само за да проверя, че случаят не е един от нашите.
— Какъв е начинът му на действие?
— На кого? На убиеца от програмата „Ломброзо“ ли? О, нищо особено. Застрелва ги в тила. Шест пъти. Стилът на мафията. Защо питате?
Джейк поклати глава.
— Просто така. Чисто любопитство — отговори тя и погледна часовника си. — Е, ще тръгвам. Трябва да хващам самолет. Да не говоря за серийния убиец.
Винаги ги застрелвам в главата и това не е защото искам да се уверя, че съм свършил работата добре, а защото всички неприятности започват оттам — от тяхната и от моята глава.
Мисля, че не усещат почти нищо. Разбира се, не мога да съм сигурен, но те рядко издават звук. В това съм убеден, защото пистолетът е безшумен. Шест куршума за шест секунди и никакъв звук. Само нещо като краткотрайна кашлица. Всъщност не е точно така, защото се чува и характерният пронизителен пукот от успешния изстрел в главата — съвсем различен от звука, когато куршумът пронизва ухо. Предполагам, че това е едно от нещата, които не забелязваш, ако използваш конвенционално оръжие, вдигащо много повече шум.
Докато работя, се опитвам да се прицеля в тила. Ако сте учили нещо за мозъка и за неговата топография, ще знаете, че кортикалните вентили са разпръснати нашироко и няма друго поражение, освен нещо като парен валяк, което може да ги унищожи напълно. Но съществуват множество медицински доказателства, че хората по-често оцеляват след фронтална мозъчна травма, отколкото в тила. Свидетелство за това са боксьорите, които не умират от силен удар в челото, а когато паднат на тила си на земята. Повярвайте, това е истината. Чел съм много по този въпрос, както би се очаквало при дадените обстоятелства. И съм виждал някои неща.