Човешкият мозък може да се сравни с шахматна дъска. Пешките са отпред, а конете, офицерите, топовете, царят и царицата — отзад. Ето защо може да се каже, че аз почти не обръщам внимание на пешките и се опитвам да елиминирам колкото е възможно повече от другите фигури. Тази стратегия изглежда много успешна. Но въпреки това една от жертвите ми — мисля, че беше третата — преди най-после да умре, няколко дни прекара в кома. За мозъчната асиметрия няма обяснение.
Най-често извършвам екзекуциите нощем, когато позволява работното време. Това се предшества от кратък период на наблюдение, през който установявам самоличността и навиците на жертвата. Притежаването на комфортно превозно средство с музика свежда до минимум всяко неудобство, което би могло да възникне по време на такава операция.
Ще останете изненадани, ако разберете колко редовен е графикът в живота на повечето хора. Ето защо обикновено само трябва да проследя мишената на известно разстояние от неговия дом и да го екзекутирам на подходящо място.
Избягвам употребата на думи като престъпление, похищение и убийство поради очевидни причини. Думите имат различни значения. Словото прикрива мисълта до такава степен, че понякога е невъзможно да се определи умствената дейност, която го е вдъхновила. Засега само ще кажа, че това са екзекуции. Вярно, те не са официално одобрени от закона в социално приемлив смисъл. Същевременно думата „екзекуция“ по никакъв начин не може да придаде отрицателен оттенък на онова, което, в края на краищата е смисълът на живота ми.
Когато се приближих до него, осъзнах, че е малко по-висок, отколкото мислех. Почти два метра. Беше се преоблякъл за вечерта. Ала имаше и нещо друго. Той сменяше толкова много различни модни стилове за един ден, че на човек би му било простено, ако помисли, че мъжът има един-двама братя. Но походката му беше отличителна. Твърде характерна, за да го сбъркаш с друг. Движеше се предимно на пръсти, което му придаваше престъпен вид, сякаш бързаше да се отдалечи от сцената на някакво ужасно злодеяние.
Или по-скоро на път да извърши нещо такова, помислих си тогава. Беше само въпрос на време, преди невронната връзка между нас да стане очевидна — както за него, така и за мен. Свободата се състои в това, че бъдещите действия не могат да се знаят сега. Но никой от нас не е подвластен на желанията си. И фактът, че всичко, което съм желал, се осъществява сега, може да се нарече само благосклонност на съдбата, така да се каже. Ако мога да променя нещо, ще го сторя единствено в границите на този свят.
Като отстраня този мъж от него.
Той зави по Хай стрийт и за миг го изгубих от погледа си. Какво би станало, ако се обърнеше? Не, това е твърде прозаично. Не че исках да го изплаша или да го завлека в ада. Екзекуцията е нещо, което се прави без злоба. Така повелява логиката. Дори Господ не може да направи нищо, което би противоречало на законите на логиката. Но човек изпитва удоволствие от логичния метод, защото това придава смисъл на нещата.
Настигнах го, докато подтичваше по калдъръмената уличка, водеща към пивницата, където обикновено изпиваше по няколко литра от бирата, която смяташе за вкусна. Само че този път това доведе до мига, който нямаше да бъде събитие в неговия живот и който не бе мислил да изживява.
Почувствах големината и силата на газовия пистолет, докато го насочвах към тила му. Не разбирам кинетичните свойства на оръжието. Мога само да кажа, че са забележителни за нещо, което се продава свободно, без да се изисква разрешително. Не прилича на въздушната пушка, която имах като дете.
Изстрелях два куршума и коленете му се огънаха. Изчаках, докато се свлече на земята, после изпразних остатъка от пълнителя в главата почти от упор. Нямаше много кръв, но аз мигновено разбрах, че мъжът, на когото програмата „Ломброзо“ бе дала кодово име Чарлс Дикенс, е мъртъв. Пъхнах оръжието в кобура под коженото си яке и бързо отминах.
Никога не съм харесвал Дикенс. Имам предвид истинския Дикенс, най-големия романист в английската литература. На мен ми дай Балзак, Стендал и Флобер. Мога да ги чета по сто шейсет и осем часа на седмица. Но гледам да отбягвам романите и предпочитам да чета за същността на света, за относителната незначителност и същевременно неограничените възможности на всеки индивид, за онова, което съществува между емпиричното и официално възприетото, и за изясняването на предположенията. А такива неща не се срещат в романите на Чарлс Дикенс.