Но вероятно, докато теоретизирам, нашата тема, по-точно моята история, се е изплъзнала от нас — досущ сянка на излитаща птица. Може би сте установили, че птицата и сянката са твърде отдалечени една от друга. Аз мога да сътворя повече материя с по-малко изкуство, ако наистина желаете това. Но трябва ли тази моя Кафява книга да се превърне само в кървав каталог, където старателно е описана всяка подробност, така че да бъдете свидетели на пълния ужас на моите деяния? Със сигурност можем да се съгласим, че тази импровизирана библия на моите усилия трябва да остане безпристрастна и вторична атракция в главното шоу, каквото представлява моето сърце на мрака. В края на краищата, ваша работа е как ще я четете. Ден и нощ.
Но запомнете едно — вие четете в черно, а аз — в бяло.
10.
Джейк отиде до Кеймбридж с колата и наистина се наслади на двата часа път дотам. По време на пътуването слуша втория концерт за пиано от Рахманинов и реши да си купи необходимия програмен продукт, за да го свири вкъщи. Според нея меланхоличният резултат от личната терапия на композитора беше музика от съществено значение за всеки, който иска да се домогне до по-задълбочено разбиране на депресията.
Спря край една малка чайна в Грантчестър, но заведението бе затворено. И докато седеше в колата и замислено пушеше, за пореден път изслуша началното модерато със знаменитите му осем акорда.
Беше странно, че се връща в Кеймбридж след толкова години. Още по-странно беше, че това е възможно.
Към дванайсет часа гумите на беемвето й се изтъркаляха по рампата на многоетажния паркинг в Кеймбридж. Тя се погледна в огледалото на сенника и както обикновено взискателна към външността си, освежи грима си.
Тръгна по Корн Ексчейндж стрийт, отправи се на изток, прекоси Гилдхол Плейс и мина покрай Маркет Хил. Единствено силата на навика понесе краката й нагоре по Уийлър стрийт, към Кингс Парейд и към стария й колеж.
При вида на магнезиевобелия варовик на сградата в нея се събудиха спомени. Колко по-различна беше тогава. Както обикновено валеше, но дъждът й действаше добре след сушата в Лондон. Безпощадният вятър, който духаше от Фенс, охлаждаше стария търговски град и Джейк не изпитваше желание да стои тук. Обърна се с лице към вятъра и бързо се отдалечи от миналото, от приятелите си и от познатите, които навремето изглеждаха приятели.
Направи всичко възможно да не обръща внимание на розовата гранитна готическа кула на колежа „Ямаха“, сега заемащ мястото на старата църква „Света Мария“, унищожена от пожар в началото на века, и забърза към Тринити стрийт.
Влезе в Тринити Колидж и се обади на портиера, китаец, който й напомни за Чарли Чан, че има среща с директора на колежа.
Човекът прегледа списъка с посетителите, кимна, взе телефонната слушалка и съобщи за пристигането й с озадачаващ акцент — смесица от източноанглийски, староитънски и азиатски.
— Господине — каза той, — тук има една дама, която иска да ви види. Да я придружа ли до вратата ви?
Китаецът се заслуша за секунда-две, после кимна и рече:
— Разбира се. Както кажете, шефе.
Стана и изпрати Джейк до стълбите, посочвайки обраслата с бръшлян ограда на отсрещната страна на четириъгълния вътрешен двор.
— Виждате ли онази постройка? — попита той. — Икономката на директора ще ви посрещне.
Джейк благодари и портиерът се върна в будката си.
Часовникът удари дванайсет. Джейк прекоси вътрешния двор и въпреки твърдото си решение да пренебрегне сантименталността, установи, че я обземат спомени — за първия път, когато се опита да се вслуша в собствения си едновременно мъжки и женски глас, за сексуалното си преживяване с по-голямата от нея Фейт и как веднъж Фейт, навела глава между голите й бедра, се опитваше безуспешно да доведе посестримата си до оргазъм, докато горките ученици тичаха из вътрешния двор.