— Имам няколко въпроса, на които се надявам да отговорите, професоре.
Кривата му усмивка бавно стана по-широка.
— Бертранд Ръсел е казал, че философията се състои от въпроси, на които не можем да отговорим.
— Никога не съм се смятала за философ — призна тя.
— О, но би трябвало, главен инспектор. Замислете се върху това.
Джейк се усмихна.
— Защо не ми изнесете кратка лекция?
Ланг се намръщи. Не беше сигурен дали не го иронизира.
— Говоря сериозно — добави Джейк. — Интересно ми е.
Устните на Ланг отново се отпуснаха в усмивка. Беше ясно, че това е тема, която дълго е обмислял и която обича да обсъжда.
— Добре — започна той. — И детективската работа, и философията поддържат идеята, че нещо може да бъде опознато. Сцената на нашата дейност идва с уликите, които трябва да подредим, за да получим достоверна картина на действителността. И двамата взимаме присърце усилията си — търсене на смисъла и на истината, които поради някакви причини са били скрити. Истината, която съществува под повърхността. Стремим се да проникнем под повърхността и това проникване наричаме познание… Докато извършването на престъпление е нещо естествено, задачата на детектива, както и на философа, е противоестествена. Тя включва критичен анализ на различни предположения и поставянето под въпрос на някои схващания. Например вие се стремите да докажете нечие алиби, така както аз се опитвам да проверя достоверността на някое предположение. Това е едно и също и съдържа търсене на яснота. Няма значение как го описвате. Налице е общото намерение да извлечем формата от бога на Бъркотията. Разбира се, понякога това не е популярно и кара повечето хора да се чувстват несигурни. Те често се съпротивляват срещу онова, което правим.
Ланг отпи още малко от превъзходното шери и облегна глава на покривчицата на креслото.
— Нашата работа често е повтаряща се, простира се извън познатите и вече открити области и разчупва стереотипните изводи, които може да са направени от други или от самите нас. Всъщност нашата сизифовска съдба е често да внасяме поправки в онова, което вече е било извършено, за да разберем по-ясно същността на проблемите. Как се справям дотук?
— Добре — отговори Джейк.
Ланг кимна.
— Въпреки резервираността на Ницше относно диалектичния метод, че всичко е риторична игра, нашият стремеж към истината, със структурата си въпрос-отговор, произлиза от диалогичната форма на Сократ. Ако възникне объркване, това е защото за неопитното око ние сякаш винаги търсим отговори, но също толкова често търсим и въпроси. Истинската трудност на онова, което и двамата правим, е опитът да вникнем в аномалията на привидно познатото и после да формулираме някои наистина полезни въпроси за това. В най-чистия си вид нашата работа е тясно интелектуална дейност, включваща диалог с миналото. И ако се проваляме, това е заради някое невярно предположение или концептуална грешка в нашата познавателна и обяснителна дейност… Разбира се, липсата на доказателства е често срещан проблем в нашата дейност. По-голямата част от най-хубавата ни работа претърпява неуспех, защото не сме способни да докажем валидността на нашия начин на мислене.
Джейк се усмихна.
— Да. И все пак ми се струва, че аз имам едно голямо преимущество пред вас, професоре. Понякога ми липсват доказателства за моите хипотези. Но аз винаги мога да подведа заподозрения да направи самопризнания. А от време на време и нещо по-лошо.
— И философите имат своите интелектуални трикове. Но ми е ясно какво имате предвид.
— Сега разбирам как сте успели да направите от Платон детектив. И защо всичко в романите ви звучи толкова достоверно. Питам се какво ли би си помислил за нас.
— Кой? Платон ли?
Джейк кимна.
— О, сигурен съм, че щеше да ви хареса, главен инспектор. Като помощник-пазител, служещ на държавата, вие се доближавате до представите му.
— С изключение на факта, че съм жена.
— По принцип Платон е бил за равноправие между половете. Ето защо мисля, че това не би било проблем. От друга страна, няма съмнение, че не би одобрил мен.
— Нима? И защо?
— Философ и същевременно писател? Немислимо. Платон е ненавиждал всяка форма на изкуството. Затова да пиша романи за него е толкова забавно.
Ланг стана и донесе гарафата с шерито.
— Да ви налея ли още?