Джейк подаде чашата си.
— Но аз ви разсейвам, главен инспектор. Убеден съм, че не сте дошли чак дотук, за да чуете една лекция по философия.
— Точно такова е намерението ми, професоре. Но ме интересува не Платон, а Витгенщайн.
— Не е ли така с всеки? — мрачно отбеляза той и отново седна. — Ами дошли сте където трябва. Витгенщайн е учил и преподавал в този колеж. Какво искате да знаете за него? Че е бил гений, но е грешал? Не, това е несправедливо. Но темата е твърде вълнуваща, главен инспектор. Обичам да чета конспиративни теории във вестниците, но да не би да искате да кажете, че е бил убит? Че преди шейсет и няколко години някой го е очистил? От онова, което съм чел за него съм научил, че той е бил много досаден и педантичен човек. Идеален кандидат за убийство.
Джейк се усмихна и поклати глава.
— Не, не става дума за това. Но преди да ви кажа, трябва да поискам уверението ви, че разговорът ще остане строго поверителен. Заложен е животът на някои хора.
— Имате думата ми, но при едно условие. Да ми разкажете всичко, докато обядваме.
— Добре, стига това да не ви притеснява.
— Съвсем не. Госпожа Хиндли винаги готви в големи количества, в случай че поканя някого на гости.
Джейк му благодари и тръгнаха към трапезарията, където икономката им поднесе пилешка супа, месо с фасул и накрая — крем с ориз и парченца мандарини. Докато се хранеха, Джейк разказа на професора онова, което знаеше — за програмата „Ломброзо“ и как някой с кодово име Витгенщайн е убил неколцина ВМЯ-отрицателни мъже. А после, докато пиеха кафе, му пусна диска.
Ланг слушаше гласа на убиеца унесен и съсредоточен. От време на време отбелязваше нещо в тефтерчето, което извади от джоба на сакото си. А понякога, намръщен от ужас, бавно поклащаше глава. Когато едната страна на диска свърши, Джейк пусна втората. Професорът се усмихна подигравателно на някои от твърденията, но накрая кимна недвусмислено и отрони:
— Изумително. И казвате, че този диск е бил намерен в устата на последната му жертва, Сократ?
— Точно така.
Ланг сви устни.
— Предполагам, че този факт сам по себе си е символичен. Всъщност целият случай е изпълнен със символизъм. Но вие не сте дошли тук, за да говорим за това, нали? Предполагам, че имате въпроси относно претенциите на този човек да е философ. Вероятно дори до такава степен, че да се мисли за Витгенщайн. Имам ли право?
— Да — призна Джейк. — Разбирам очевидната пародия на Трактата. Но се нуждая от вашата помощ относно съдържанието.
— Добре тогава — каза той и погледна бележките, които си бе водил. После стана и отвори кутия хавански пури. — Но първо трябва да изпуша една пура. Мисля по-ясно, когато белите ми дробове са пълни с дим.
Джейк също извади цигарите си и запали. Ланг пуфка доволно няколко минути, докато се разхождаше по скърцащия дъбов под и от време на време поглеждаше в тефтерчето си. Накрая седна, извади пурата „Чърчил“ от устата си, пийна кафе и кимна.
— Първо, той говори за събратята си. Витгенщайн е имал братя, единият от които се е самоубил. Това може да е важно. Второ, връзката с прикрития аспект на предполагаемия хомосексуализъм на Витгенщайн. Теорията, че той е бил активен хомосексуалист, е отхвърлена от всичките му биографи, освен от един. Американец. Но е възможно Витгенщайн да е бил хомосексуалист. Още по-вероятно е да е бил безполов. Както споменахте, заподозреният явно е запознат със стила и структурата на Трактата. Дори бих казал, че го познава много добре. Препоръчва ви да обмислите граматиката си. В периода 1931 — 34-та година Витгенщайн е работил върху произведението си „Философска граматика“, публикувано след смъртта му, през 70-те. Интересно е, че се подписва като „Кръвожадно твой“. Така се е подписвал и Витгенщайн в писмата си до приятели и колеги.
Ланг отново всмукна от пурата и огледа тъмнокафявия й край.
— После, вие споменахте за вероятността той да пожелае да се съсредоточи върху убийствата на онези ВМЯ-отрицателни, които носят кодови имена на философи. Мисля, че имате право, главен инспектор. Самият Витгенщайн е вярвал, че в Трактата е намерил всички отговори на въпросите на философията. И че е приключил с всичко, станало преди. Например той смята, че е опровергал по-голямата част от написаното от Бертранд Ръсел. Затова е напълно разбираемо защо вашият убиец е искал да го премахне.
Джейк кимна и силно дръпна от цигарата. Без никотин беше трудно да изпита голямо удоволствие, освен самото усещане, че пуши. Но димът винаги й помагаше да се съсредоточи.