Това е горе-долу изгледът от капитанския мостик. Личният ми опит е предимно от низините. Джордж Оруел споменава девет случая на убийства, които според него са издържали проверката на времето. По една случайност самата аз съм разследвала девет убийства. Съмнявам се дали някое от тях ще издържи нещо, превърнато в мит, като проверката на времето. Но има един случай, който бих искала да опиша пред вас като пример за двуизмерното разследване.
На пръв поглед случаят представляваше типична поредица в холивудски стил. Маниак тероризираше жените в един университетски град в Южна Англия. Жертвите му бяха осем. Методът му на действие беше да ги пребива до безсъзнание, да ги завлича на някое тихо уединено място, където да ги удуши и после да се задоволи в безжизнената им уста. Вероятно най-странното и отчасти отличителното от обичайните убийства за развлечение беше подробността, че след като свърши, убиецът слагаше две батерии във влагалището на мъртвата жена.
Мъжете, които работеха по случая, възприеха типична фалоцентрична гледна точка върху последния факт и това пролича от прозвището, с което кръстиха убиеца — Вечно готовия. Макар че бяха запознати с онзи вид порнография, при която във влагалището на жената се слагат чужди тела като заместители на пениса, мъжете полицаи не прозряха най-съществената особеност на двете алкални батерии. Освен че разпитаха неколцина от електротехниците в града, те не направиха истински опит да проумеят това — най-странната характерна особеност на работния метод на убиеца. Сред тях дори битуваше негласно мнение, че батериите са изтощени. Подтекстът на идеята беше, че никой не би прахосал здрава батерия за нещо като влагалище на мъртва жена.
И именно женският полицейски персонал реши да установи дали батериите са нови, или не. Всъщност по-късно открихме, че са купувани специално за убийствата. Друг аспект на теорията ни, който също се потвърди, когато убиецът бе арестуван, беше, че в поставянето на батериите във влагалището на мъртвата жена няма нищо фалическо. Просто след като е отнемел живота на жената заради сексуалните си цели, убиецът е търсел начини да я съживи и презареди с енергия от нов източник, подобно на преносим диск-плейър.
Друга странна особеност на този случай, за пореден път илюстрираща двуизмерността на включването на жените във всички разследвания на серийни убийства в холивудски стил, беше значението на часа, в който бяха убивани жертвите. Винаги между десет и трийсет и единайсет и трийсет вечерта.
След минута ще се върна на този факт. Но първо ми позволете да започна с началото на разследването, когато при рутинна проверка на компютъра бяха изписани имената на всички сексуални престъпници в района от последните дванайсет месеца. Полицията ги разпита, с цел да установи тяхното алиби. Искам да отбележа, че случаят беше разследван преди включването на генетичния отпечатък в картите за самоличност. Двайсет и девет годишен мъж, който се бе опитал да изнасили жена в парка, където по-късно намериха една от жертвите, привлече вниманието на полицая, ръководещ разследването. Междувременно аз и един друг полицай разпитвахме другите сексуални престъпници от района.
Докато задавахме въпроси на четирийсет и две годишния ерген Дейвид Бойсфийлд, осъден за това, че се е разголил пред местния универсален магазин, аз забелязах няколко броя на едно списание за жени. Вероятно трябва да спомена, че колегата ми не ги забеляза. Не че има нещо нередно в това един мъж да чете женско списание. Но тази подробност разпали любопитството ми и ме накара да потърся повече информация за Бойсфийлд. И щом прегледах материалите по неговия случай, видях, че по онова време той е работел като електротехник в същия универсален магазин. Още по-интересни бяха показанията на един очевидец — Бойсфийлд показал пениса си не на жените служителки в магазина, а на редицата телевизионни екрани там.
Любопитството ми се засили. Проверих каква е била програмата на телевизионната компания в онзи ден и установих, че когато Бойсфийлд е бил в магазина, е имало предаване с известната говорителка Ана Крайслер, посветено на събиране на средства с благотворителна цел. В един момент Ана Крайслер се съблякла гола по искане на един зрител, който се обадил по телефона и предложил един милион екю. И не друга, а именно Ана Крайслер беше на кориците на списанията, които видях в апартамента на Бойсфийлд. После установих, че тя е четяла новините в десет часа вечерта, когато убиецът е извършвал престъпленията си.