И после само оставаше да подреди нещата.
Да подреди. Никой детектив не обичаше този глагол. Той имаше привкуса на корупция и на нехайност, на прикриване на някои връзки и изтъкване на други. Всичко това беше твърде активно и предумишлено.
„Но животът е труден“ — помисли Джейк и за всеки случай записа името на студента.
Тази сутрин, след като сънувах баща си, се събудих с думата „Шекспир“ на уста.
Часовникът на телевизора бръмчеше силно. Това продължи трийсет секунди. В същото време телевизорът се включи и започна да предава утринна аеробика. Часът беше седем и петнайсет — по това време стават чиновниците. Бях работил предишния ден, неделя, и макар че понеделникът ми беше свободен, не исках да пропусна физическото раздвижване. Затова измъкнах тялото си от леглото и грабнах мръсната фланелка и шортите, които бяха преметнати на стола.
Музиката започна и след силен пристъп на кашлица заех позиция пред екрана, на който вече се бе появил образът на сравнително млада жена — мършава, но мускулеста, облечена в искрящо зелено трико. Тя започна да подскача на място в такт с музиката, повдигайки бедрата си до гърдите.
„Хайде сега — целомъдрено се ухили тя, — да раздвижим мускулите и да поработим с белите дробове. Едно, две, три, четири…“
Направих всичко възможно да спазвам ритъма.
„Не забравяйте, че ви гледам — пошегува се жената. — Така че не лъжете. Едно, две…“
Ритмичните движения на упражнението започнаха да изтласкват някои спомени от съня ми. Всъщност това не беше обикновен сън, а истински спомен от ранното ми детство и за моя баща. Докато подскачах механично, се опитах да го задържа поне за известно време. Беше изключително трудно и след няколко минути споменът изчезна, избледня като къс фотографска хартия, обработен с неподходящ химикал. Никакво подскачане не можа да го върне.
„Отпуснете се — каза инструкторката. — Вдишвайте, издишвайте. Следват реклами, после прогнозата за времето.“
Отпуснах се на стола в спалнята. Но макар да бях свършил с физическите упражнения за деня, оставаше умствената подготовка. Винаги използвам сутрешната двуминутна пауза за реклами като идеална възможност за терапевтичен период за натрупване на омраза. Адски ненавиждам да ме поучават и намирам, че рекламите изкарват на бял свят най-лошото у мен. И така, в продължение на две минути аз викам и крещя най-различни обидни думи срещу телевизионните реклами, чиито трийсетсекундни послания изпълват екрана. За щастие, апартаментите над мен и под мен вече не са обитаеми.
Щом свърших с процедурите за започването на деня, се изкъпах, закусих и прегледах неделните вестници, търсейки нещо, свързано с моята история. Както обикновено, имаше репортаж — убиеш ли достатъчно хора, всеки ден пише нещо за теб. Този път имаше цветна снимка на жертвите, в ненужно ярък едър план на пръснатите им черепи и мъртви тела.
Имаше и хубави снимки на Полицайката, заснета по време на трогателната й пресконференция. Те показваха една наистина красива жена — факт, който досега не ми беше ясен, макар телевизията да е високоразделна. Но това едва ли трябва да ме изненадва. Телевизията, дори високоразделната, прави странни неща с хората. Уголемява главите им и ги прави по-високи. Накратко, те изглеждат съвсем различни от онова, което са в действителност. Такъв беше случаят и с Полицайката.
Явно произходът й е еврейски. Името й също говори за това. Външността й го потвърждава. Чернокоса красавица със светлозелени очи и скули, сякаш изсечени от чист мрамор. (Никога не ме е бивало в поезията.) Брадичката й е волева и прави пълните устни неотстъпчиви като на изпълнен с оптимизъм търговски пътник. Въпреки това в ъгъла, под който държи главата си, има нещо кокетно, както и в нацупените тъмночервени устни — достатъчно, за да омекоти непреклонния, проницателен поглед, който лесно може да се превърне в презрителен. Лице на полицайка, макар и изискано. Лейди Презрение.
Мисля, че като ученичка е спортувала активно. Трудно е да се каже от телевизията и от снимките, но смятам, че е висока. Предполагам, че е била капитан на отбора по баскетбол, а с тези дълги силни крака — вероятно талантлива състезателка по висок скок. Смея да твърдя, че шортите й са били един номер по-тесни и е разбила доста сърца.
Изглежда заплашителна и не бих се учудил, ако е имала няколко незадоволителни връзки с момчета, които са установили, че не могат да се мерят с преждевременната й зрелост. Съмнявам се дали са пренасочили страха си от властната й физика срещу самата нея, за да потърсят утеха и защита. Дали са я наричали с обидни прякори заради ръста й?