Във вестника има малко информация за Полицайката. Пише само, че е на трийсет и седем години, завършила е колеж в Кеймбридж и от тринайсет години работи в столичната полиция като специалист в разследването на серийни убийства. Провървя ми, че получих достъп до досието й в полицейския компютър, където бяха отбелязани името и адреса й.
Лениво изкопирах снимките й на компютъра си — използвах триизмерното устройство за визуализация и я въртях насам-натам като кукла. Но това скоро ми омръзна и отидох да си направя кафе.
Преглеждах едно порнографско списание, когато ми хрумна да видя Полицайката гола. Бързо се върнах при компютъра, изкопирах на програмата няколко подбрани снимки и започнах да монтирам фотоколажи на главата й върху различни голи женски тела.
Реших, че гърдите й не са нито твърде малки, нито твърде големи, а зърната вероятно още не са просветлели от бременност. Окосмяването между бедрата беше проблем. Едната от жените, които намерих, беше недостатъчно окосмена, друга — твърде обрасла. Бях принуден да потърся още списания. Фотографиите в тях бяха по-хубави и по-ясни. Захраних ги в компютъра и Полицайката седна, облечена само в бели чорапи с ластик. Краката й бяха вдигнати толкова високо, че почти скриваха устата. Подръпваше безупречните устни на влагалището си с хубавия си маникюр и ми позволяваше да надникна вътре.
В друга поредица от снимки намерих момиче, чието положение на главата напълно съответстваше на размерите на фотографиите на Полицайката. Девойката беше заснета, докато правеше орална любов с един мъж, а после — и по време на полово сношение. Когато съчетах тези снимки с фотографиите на Полицайката, видях колко малко удоволствие би изживяла тя от хетеросексуалния контакт. Разбира се, това беше изписано на лицето й — седеше пред журналистите на пресконференцията като пред възбуден пенис. Но независимо от всичко се досетих как би изглеждала по-добре.
Използвайки метода на контраста, намерих няколко снимки на същия фотомодел, но този път отдала се на лесбийска любов. Това сексуално поведение подхождаше много повече на Полицайката и аз успях да направя фотомонтаж, на който тя смучеше шоколаденокафявия клитор на друго момиче.
След цялото това вълнение, което почувствах в слабините, просто трябваше да правя секс с нея, или по-скоро с нейното виртуално изображение. Затова изкопирах снимката на апаратурата за виртуална реалност и облякох сензорно-тактилния костюм. После разопаковах виртуалния презерватив и преди да включа костюма към терминала, го надянах на възбудения си пенис. Когато всичко беше готово си сложих шлема, включих се в компютъра и започнах да проверявам изправността на системата като пилот, подготвящ се да извърши изпитателен полет с „Х-15“. Това беше, за да избегна злополуки в резултат на внезапен прилив на виртуална реалност в ушите или — най-важното — в пениса.
После спуснах предната част на шлема.
И Полицайката застана пред мен на една красива горска поляна, като самата Ева, само със смокинов лист, прикриващ голотата й. Образът леко се замъгли, когато пристъпих към нея, и аз нагласих визьора. Сетне протегнах ръка и погалих гърдите й, за да изпробвам сензорната ръкавица. Зърната й мигновено се втвърдиха. После й ударих един шамар, за да изпробвам качеството на звука, което беше чудесно. Полицайката пое удара с вик на болка, но без укор. Стоеше в очакване на следващия ми програмиран ход. Накарах я да коленичи, за да проверя презерватива, и усетих как устните й обвиват пениса ми. Всичко работеше без засечка. Виртуалната реалност е почти неразличима от действителността. (Понякога имам чувството, че животът ми е виртуална реалност. Или може би обратното?) Дори по-хубава. Във виртуалната реалност няма закони.
И после я чуках — бавно, отзад, отпред, приведена, с крака, разтворени по-широко от краката на балерина, в устата, в задника…
Е, поне съм жив. Щом работя и изпитвам сладострастие, нещата не са толкова зле.
Разбира се, това събуждане на сексуалния импулс от контакта с Полицайката беше достатъчно, за да унищожи каквато и да било любов, която може да съм изпитвал към нея.