Той разгледа останалите и се ухили.
— Казвали ли са ти, че си много фотогенична?
— Престани, Морис. Това са фалшификати. Фотомонтажи.
— Щом казваш — рече той и кимна одобрително. — Хубави са. Наистина.
Тя устоя на изкушението да го цапардоса по черната физиономия и добави:
— Десет са. И си ги искам обратно всичките. Ясно ли е?
Морис сви рамене.
— Щом казваш.
— Казвам го с главни букви, големи колкото либидото ти. Разбра ли?
— Да — отговори той, но не престана да се хили.
След два часа Морис се върна със снимките и една по една ги сложи в ръката на Джейк.
— Десет — каза той.
Тя бързо ги пусна в чантата си и дръпна ципа.
— Намери ли нещо?
Морис се протегна и разкърши широките си рамене.
— Много са интересни — каза той и се засмя, когато Джейк го тупна по гърдите. — Добре де, добре, спокойно. Няма отпечатъци. Нито един. Но намерих една мигла. Не е твоя. И следи от сперма.
Джейк сбърчи нос от отвращение. Мъжете бяха истински животни.
— Изглежда обожателят ти се е развълнувал от собственото си произведение. Е, това не ме изненадва. И аз се разгорещих. Както и да е, подложих материала на електрофореза и извадихме късмет — следите бяха високо полиморфни.
— Разполагаш с типа ДНК?
— Не съвсем. Ще трябва да почакаш, докато потвърдя това с авторадиографа. Но по всичко личи, че е така.
— И когато получиш резултата, ще можем да го сравняваме с всеки, когото арестуваме, така ли?
— О, да, разбира се. Само че няма достатъчно материал. Искам да разбереш това още сега. Използвах всичката семенна течност за анализа с авторадиографа.
— Благодаря, Морис. Много ти благодаря. Няма да го забравя.
— И аз — отново се ухили той.
След няколко часа Джейк повика тримата старши членове на екипа на съвещание в кабинета си. Сержант Чун пристигна последен и се настани на известно разстояние от детектив инспектор Станли и детектив сержант Джоунс. Джейк седна на ръба на бюрото. В ръката си държеше тънката папка от лабораторията, която съдържаше рентгеновата фотоплака, използвана за изготвянето на авторадиографията на Витгенщайн.
— Господа — започна тя, — свиках това съвещание, за да ви информирам за един важен развой в разследването. Типът ДНК. Тази сутрин получих няколко снимки. Фотомонтажи. Господин Витгенщайн е комбинирал мои цветни снимки от пресата с фотографии от порнографски списания.
— Мислиш ли, че се опитва да те изнудва? — попита Джоунс.
— Не. Само иска да ме притесни. Е, успя отчасти. Сега снимките са в сейфа ми и ще останат там. Но в лабораторията ги изследваха и откриха следи от сперма. Подложиха ги на поредица от тестове, за да видят дали ще могат да установят повтарящи се наследствено отличителни черти и да разберат какъв е генотипът на убиеца. Оказа се, че човекът, когото търсим, е германец.
— Като истинския Витгенщайн — рече Джоунс.
— Всъщност той е бил австриец — поправи го Джейк, — но за целите на генотипа това е почти едно и също.
Детектив инспектор Станли се прокашля.
— Извинявай, но не забравяме ли нещо? Европейският съд постанови, че генетичните тестове са недопустими като доказателство в съда заради явния им расизъм.
— Още не сме стигнали до етапа да подготвяме случая за представяне в съда — заяви Джейк. — В момента се опитваме да хванем това копеле, а не да се тревожим за шибаните му граждански права, Станли. И ако базата данни от повтарящи се наследствено отличителни черти в рамките на структурата на населението ускори компютърното съпоставяне на ДНК на убиеца с тази на картата му за самоличност, всичко ще бъде точно. Ще се занимаваме с въпросите кое е допустимо като доказателство в съда и кое не е, когато натикаме този маниак зад решетките.
Станли сви рамене и кимна.
— Сержант Чун — продължи Джейк, — колко време ще отнеме съпоставянето?
— Ами колкото се наложи. Грубо пресметнато, на компютъра му трябват двайсет и четири часа, за да извърши един милион сравнения. Ако предположим, че убиецът е в последния милион от населението, това прави седемдесет милиона съпоставки или седемдесет денонощия. От друга страна, може да ти провърви и убиецът да е в първия милион. Няма друг начин да го направим.
— При положение че има автентична карта за самоличност — рече Джоунс. — Може да е някой от онези руско-германски бежанци, които дойдоха нелегално тук след Руската гражданска война.