Джейк отвори уста да възрази, но госпожа Майлс я прекъсна.
— Това е обичайна практика, главен инспектор. Да застрелвате въоръжените престъпници. Или не четете документите за политиката на полицията, в която работите?
— Да, при това съм написала някои от тях — отговори Джейк. — И все пак криминологията е длъжна да осигури задържането на този човек. От гледна точка на тази наука може да се научат много неща за изготвянето на съдебномедицински профил.
— Нима? Това е вашата специалност, нали? Е, главен инспектор, единственото, от което гласоподавателите се интересуват относно този маниак, е той да изкрещи „Мамо!“, когато му забият иглата. Надявам се, че бях ясна. Лека нощ.
Екранът проблесна и угасна. След няколко секунди апаратът попита Джейк дали иска да запази автоматичния запис на разговора с министъра. Джейк сърдито натисна бутона „да“ — предчувстваше, че може би ще е полезно да запази записи на всичките си бъдещи разговори с жена като Грейс Майлс.
Завъртя стола си и се вторачи в тъмния прозорец, отразяващ образа й.
Вероятно така се чувстваше човек в наказателна кома. Да бъдеш и същевременно да не бъдеш. Полусъществуване между живота и смъртта. Ужасно. Госпожа Майлс не бе преувеличила факта, че престъпниците викат майките си при вида на спринцовката. По задължение Джейк бе присъствала на няколко въвеждания в наказателна кома. Като наказание, това беше по-лошо от дългогодишното затворничество и дори от самата смърт. Но така ставаше, когато обществото проявяваше морална придирчивост към смъртното наказание и затворите бяха препълнени и твърде скъпи, за да държат там дребните нарушители.
Джейк знаеше всички доводи в полза на наказателната кома. Този метод беше евтин в сравнение с цената, която трябваше да се плати за десет-петнайсетгодишен престой в затвора. Изобретяването на така наречените интелигентни легла — самоконтролиращи се люлки, задействани с помощта на персонални компютри, апарати „Сърце-бял дроб“ и апаратура за интравенозно хранене — означаваше, че осъденият може да бъде държан в кома за една десета от цената за същото времетраене в затвора. Комата премахваше възможността затворниците да станат още по-големи престъпници, докато излежават присъдата си. И в зависимост от използваното химично вещество осъденият можеше да се върне към живот с малко физически или умствени поражения. От Съединените щати, първата страна, въвела наказателна кома, имаше сведения, че тази мярка спомага за предотвратяването на броя на престъпленията, свързани с наркотици.
Доводите срещу наказателната кома бяха още по-трудни за отстояване. Възраженията бяха, че да се лишава човек от съзнание, е все едно да го лишиш от живот. Срещу тях се опълчваха защитниците на наказателната кома, които твърдяха, че комата прилича на сън и тази присъда е много по-състрадателна, отколкото да лишаваш един човек в съзнание от свобода, с всички съпътстващи това неудобства и унижения.
На възражението, че комата е жестоко и нетрадиционно наказание, изслушано пред Върховния съд на Съединените щати и пред Европейския съд за защита на човешките права, беше успешно приведен доводът, че след като бъдещето на космическите пътешествия зависи от дълбоко спящи астронавти, явили се доброволно на петгодишна мисия на Марс и Венера, то наказателната кома едва ли може да се смята за жестока.
Аргументът, че в субективно отношение смъртта засяга само съзнанието, не устоя пред доказателствата на онези осъдени, които бяха извадени от кома и разказаха за сънищата си. Това само по себе си потвърди наблюденията върху дейността на невроните в мозъка на почти всеки осъден на кома.
Но докато Джейк се бе вторачила в празното пространство и се опитваше да си представи това състояние, по гърба й премина хладна тръпка. Знаеше, че отношението й към наказателната кома не е еднозначно. Комата имаше някои очевидни предимства от гледна точка на обществото като цяло. Но от гледна точка на личността — поне според нея — животът имаше стойност само като необходимо състояние на съзнателност.