Клеър сви рамене.
— Знам ли. Предполагам, че се уплаших. В този бизнес можеш да си навлечеш неприятности, ако разговаряш с полицията. Никой не обича хората, които говорят със закона.
— Имаш предвид господин Граб ли?
— Да. Понякога буйства.
— Бие ли те?
— Да. Понякога. Но никога по лицето. И не само това. Ако разбере какво съм ти казала, ще предположи, че ще ти кажа и други неща. Може да загубя работата си. Граб казва, че има много китайки, които биха изпълнявали моя номер, при това за половината пари.
— Обещавам да се оправя с Граб, ако хвърлиш поглед на няколко компютърни портрета по описание и видиш дали не можеш да добавиш нещо към тях.
Клеър отново кимна и навлече един не особено чист пуловер.
— Обещаваш ли да направиш така, че да не си го изкара на мен?
— Да. Един от хората ми ще те закара до Ню Скотланд Ярд.
Докато се качваше по стълбите, Джейк спря за миг и потрепервайки, дълбоко пое въздух. Ядоса се, когато се замисли за мъжете, които идваха в това мръсно мазе, за да гледат едно момиче — голо, проснато на сцената, приковано и гърчещо се на пода. Побесняваше, като си помислеше, че това момиче се превръща в стока, за да печели мъжът на горния етаж. Сбърчи чело от погнуса.
Джейк провери дали електронният бокс е в чантата й. С помощта на гумената ръкохватка можеше да го държи съвсем безопасно, но когато металът влезеше в съприкосновение с човешкото тяло, боксът излъчваше електричество, което позволяваше на жените полицаи да удрят по-силно и от колегите си от мъжки пол. Боксът беше много полезен срещу бруталните типове, повечето от които бяха готови да бият полицайките толкова ожесточено, колкото и мъжете ченгета.
Намери господин Граб в кабинета му. Детектив инспектор Станли седеше на ръба на бюрото. Джейк изпита инстинктивна омраза към собственика на клуба. Той беше едър и дебел и въпреки скъпия костюм, златния часовник и пурата, във физиономията му прозираше немарливостта на ученик.
— Ти ли си главният инспектор? — озъби се той.
— Точно така — нехайно отговори тя.
— Тогава кажи на този твой главорез да ме остави на мира. Няма смисъл да ме заплашва с разни инспектори по противопожарната охрана и безопасността. Нищо не видях. Ясно ли е?
Джейк погледна Станли.
— Остави ни за малко насаме.
Детективът кимна неуверено и излезе от стаята.
— Съжалявам, но не чух. Какво каза, че си видял?
Граб направи гримаса.
— Да не си глуха? Казах, че не съм видял нищо.
Той се изсмя и се залови да пали пурата си.
— Щом не си видял нищо, значи си видял нещо.
— Какви ги дрънкаш?
— Не схващаш ли? В английския двойното отрицание е равно на утвърждаване. Радвам се, че ще ни помогнеш, защото ако беше казал, че си видял нищо, щях да се притесня, че не си наред.
— Заплашваш ли ме, скъпа?
Говореше презрително, без да я поглежда.
— Да — решително отговори Джейк.
— Нищо не съм направил. Не можеш да ме уплашиш, малката.
— Нима? Обзалагам се, че мога, господин Граб. Ще молиш за милост.
Собственикът на клуба се ухили многозначително.
— Има само един начин момиче като теб да ме накара да моля за милост.
— Така ли? И какъв е този начин?
Граб отново се изсмя.
— Използвай въображението си, скъпа. — Сетне поклати глава, стана и тръгна към нея. — Знаеш ли, наистина мисля, че се опитваш да бъдеш безмилостна към мен. Така ли е?
В гласа му прозвуча заплаха.
Тя не отстъпи и кимна.
Граб приближи тлъстото си момчешко лице до Джейк и тя усети тютюневия му дъх.
— Не ме разсмивай. Ти не…
Джейк стисна бокса и изви юмрук в къса дъга. Боксът издаде тихо електронно бръмчене, докато набираше скорост във въздуха, но звукът беше заглушен от воя на болка и изненада на Граб, когато изпускайки малка синя искра, металът влезе в съприкосновение със стомаха му. Той се преви на две, но събра сили да замахне към нея. Джейк се дръпна встрани и го удари по челюстта. Той се строполи на земята.
Тя застана над него, сграбчи го за яката и няколко пъти вдигна и пусна главата му на пода.
— Как е паметта ти сега? Още ли не си спомняш нищо?
— Добре, добре — изохка Граб и потърка челюстта си. — Видях го. Няма нужда да прибягваш до насилие.