Де Куинси се въздържа да дава примери, както би могло да се очаква от човек, чиито знания за убийството се ограничават само в опит да отнеме живота на един котарак.
Аз обаче не страдам от подобни скрупули. Вярно, не мога да потвърдя, че съм убил добродетелни хора, чиято смърт би предизвикала състрадание. Мъжете, които съм убил, несъмнено щяха да премахнат много други хора. Но въпреки това човек намира призванието си на убиец където може, и личното ми постижение в изкуството да убивам надминава един жалък опит за покушение върху котка. Разбира се, след края на лекцията си аз отново ще извърша убийство.
С право мога да твърдя, че съм на достатъчно високо ниво, за да оценя артистичните достойнства на други убийства. Но преди да премина към анализ на различните жертви и на техните убийци, трябва да кажа няколко думи за способите, с които се извършва убийството.
Най-изящното творение на деветнайсети век несъмнено са убийствата в Уайтчапъл през 1888 година.
Но аз съм на мнение, че и най-великите престъпления на деветнайсети век не могат да се сравняват с най-добрите, извършени по-късно. Джак Изкормвача може и да е постигнал статута на легенда, но аз не мога да се съглася да го поставя на същото ниво като Рамон Меркадер — човека, убил Троцки през 1940-а година.
Троцки е бил изключен от Съветската комунистическа партия, след като претърпява поражение в борбата за партийно лидерство. Ръководството поема Сталин. Троцки избягва от Русия и се установява в Мексико Сити, откъдето продължава да се противопоставя на Сталин. Но нито един от тези факти не прави убийството на Троцки шедьовъра, за който говорим. Нашата оценка за това убийство се основава само на един-единствен фактор — уникалния избор на оръжието на престъплението. Онова, което за цигулката е бил Паганини, това е бил и Меркадер за пикела. Вдъхновен избор, с чиято помощ Меркадер е издигнал нашето изкуство до колосални висоти. Замислете се за остротата на символиката на неговия избор — грубо, пролетарско оръдие на труда, подобно на сърпа и чука, които графично изобразяват болшевишката революция. Ледът е нещо обикновено в Русия, но привилегия само за богатите в Мексико. Сякаш Меркадер се е опитвал да напомни на живеещия в лукс в Мексико Сити Троцки за социалистическия му произход. Замислете се и за физическата област, в която Меркадер се е прицелил — мозъка на Троцки, последното хранилище на яростната съпротива срещу Сталин. Действайки чрез Меркадер, Сталин изглежда е искал буквално да покаже на Троцки, че ще унищожи всякакво антиреволюционно мислене. Твърдата и неотстъпчива човка на тиранина, която счупва черупката, съдържаща яйцето на опозицията. Гениално. Сталин с право е удостоил с почести този шедьовър на убийството, като е направил Меркадер Герой на Съветския съюз. Не трябва ли да споменем Меркадер като най-великия представител на изящното изкуство да убиваш?
Но аз имам чувството, че си заслужава да споменем още едно такова артистично убийство — това на Дейвид Блейкли през 1955-а година. Той бил любовник на Рут Елис, която след като го убила, станала първата жена, обесена за убийство в Англия.
Блейкли и Елис били любовници от две години. Връзката била бурна и изпълнена с ревност поради многобройните изневери и от двете страни. Една нощ Блейкли излязъл от публичния дом „Магнолия“ в Хампстед и видял, че Елис го чака с револвер в ръка. Тя не се поколебала и изстреляла в Блейкли няколко куршума от упор. Артистичното достойнство на това убийство произтича от няколко фактора — нетипично женският избор на оръжие, необичайната решителност на самата убийца и, разбира се (и най-важният от всички), отличителната особеност, че е било извършено от жена. Така както е трудно да се намери жена композитор, която да се нареди до Моцарт и Бетховен, или жена художник, която да се сравни с Тициан или Гоя, същото е и с изкуството да убиваш, където има недостиг на талант сред нежния пол.