Донесоха мартинито й. Анна взе чашата и бързо започна да пие. Знаеше точно как ще й подействува. Щеше да има чувството, че плава. Винаги го усещаше при третото мартини. Щом го изпиеше, мигом изпадаше в безтегловност и сякаш се носеше из стаята като тънка струя водород.
Тя седеше и държеше чашата с две ръце, като че щеше да се причестява. Отново отпи. Питието съвсем намаля. Над ръба на чашата виждаше, че Конрад я гледа неодобрително. Усмихна му се лъчезарно.
— Ти не оперираш без упойка, нали? — каза тя.
— Моля те, Анна, не говори така.
— Започвам да плавам.
— Виждам. Не пий повече.
— Какво каза?
— Казах да не пиеш повече.
— Искаш ли да знаеш защо пия?
— Не — каза той и понечи да посегне, сякаш искаше да й вземе питието, затова тя бързо опря чашата до устните си и я държа известно време наклонена докрай, та да изтекат и последните капки.
Когато отново погледна Конрад, той слагаше на келнерския поднос банкнота от десет долара, а келнерът се кланяше: „Благодаря ви, сър. Много ви благодаря.“ Следващото, което Анна усети, беше, че се носи през залата и прекосява фоайето на хотела, а ръката на Конрад здраво я крепи под мишница и я насочва към асансьорите. Понесоха се към двайсет и втория етаж, после по коридора към стаята. Анна измъкна ключа от чантата си, отвори и се плъзна вътре. Конрад влезе подире й, затваряйки вратата зад гърба си. После изведнъж сграбчи Анна с огромните си ръце, прегърна я и напористо започна да я целува.
Тя не се отдръпна.
Целувките му обсипваха устата, страните и шията й. Той дълбоко си поемаше дъх в промеждутъците. Тя стоеше с отворени очи и го наблюдаваше със странното чувство, че гледа отстрани, и това, което виждаше, по нещо й напомняше на размазаните черти от лицето на зъболекар, който работи върху горен кътник.
После изведнъж Конрад си пъхна езика в едното й ухо. Ефектът бе поразителен. Сякаш двеставолтов ток протичаше по включена мрежа и всички лампи светваха. Костите й омекнаха, по крайниците й се разля гореща разтопена маса и Анна бе разтърсена до полуда. До такава откровена, безразсъдна и пламтяща страст едно време често я довеждаше Ед само като докосваше тялото й. Анна се хвърли на врата на Конрад и започна да го целува с много по-голямо настървение от неговото и макар че отначало той изглежда смяташе, че ще бъде жив погълнат, скоро равновесието му се възвърна.
Анна нямаше никаква представа колко дълго се прегръщаха и целуваха с такава сила, но сигурно бе минало доста време. Тя се чувствуваше извънредно щастлива, най-после отново изпитваше някогашната увереност, изпълваше я такава безпределна увереност, че й се искаше да смъкне дрехите си и да танцува дивашки за Конрад в средата на стаята. Но все пак не направи тази глупост. Наместо това просто се понесе към леглото и седна в края, за да си поеме дъх. Конрад побърза да седне редом. Тя склони глава на гърдите му и стоеше така, преизпълнена с радост, докато той нежно галеше косата й. После тя откопча горното копче на ризата му, пъхна ръката си вътре и я допря до гръдта. Усети през ребрата как тупти сърцето му.
— Какво виждам тук? — попита Конрад.
— Къде, мили?
— На главата ти. Трябва да вземеш мерки, Анна.
— Ти ще се погрижиш, мили.
— Не, сериозно — продължи той. — Знаеш ли на какво ми прилича? Прилича ми малко на ранна андрогенна алопеция.
— Чудесно.
— Не, не е чудесно. Всъщност това е възпаление на космените фоликули и предизвиква плешивост. Среща се често при жени в зряла възраст.
— О, млъквай, Конрад! — каза тя и го целуна по врата. — Имам разкошна коса.
Анна седна и му съблече сакото. После свали вратовръзката и я захвърли.
— Роклята ми е закопчана на гърба с телено копче. Разкопчай го, моля те.
Конрад го разкопча, после свали ципа и помогна на Анна да смъкне роклята. Тя остана по много приятен, светлосин комбинезон. Конрад беше с обикновена бяла риза, каквито носят лекарите, но както вече бе разкопчан, много му отиваше. От двете страни на врата му отвесно се спускаха изпъкнали жили и когато той обръщаше глава, мускулите играеха под кожата. Анна не бе виждала по-красив мъжки врат.
— Нека го направим много бавно — каза тя. — Да подлудеем от очакване.
За миг очите му се спряха на лицето й, после погледът му се отмести, огледа тялото й от глава до пети и Анна видя, че Конрад се усмихва.