Выбрать главу

Младият Каупъруд беше непосредствен свидетел на успешната кариера на баща си. Често му разрешаваха в съботни дни да отива в банката и той с голям интерес наблюдаваше оживената размяна на книжа в отдела за посреднически услуги. Искаше му се да разбере откъде идват различните пари, защо хората се обръщат към банката за сконтиране на полиците и какво правят те после с получените суми. Доволен, че синът му проявява такъв интерес, бащата на драго сърце му разясняваше всичко и момчето още в ранна възраст — десет-петнадесетгодишно — успя да си изгради точна представа за финансовото състояние на страната, знаеше по какво се отличава щатската банка от националната, с какво се занимават борсовите посредници, какво представляват акциите и защо тяхната стойност непрекъснато се мени. Започна да разбира значението на парите като средство за размяна, стана му ясно, че всички стойности се изчисляват в съотношение с една основна — тази на златото. Беше финансист по природа и проявяваше тънък усет към всичко, свързано с това голямо изкуство, така както поетът долавя и най-тънките нюанси на чувствата и преживяванията. Основното средство за размяна — златото — го привличаше неудържимо. Когато баща му му обясни как се добива то, Франк често сънуваше, че притежава златна мина, и се събуждаше с мечтата сънят да се сбъдне. Силно го интересуваха и ценните книжа — акциите и облигациите, и той с изненада научи, че някои от тях не струват дори колкото хартията, на която са отпечатани, а други се оценяват много по-високо от обозначената върху тях номинална стойност.

— Виж, момчето ми — каза един ден баща му, — такова нещо не се появява често при нас.

Той му посочи пакет акции на Британската източноиндийска компания, заложени в банката с допълнителна гаранция за две трети от номиналната им стойност срещу заем от сто хиляди долара. Един филаделфийски магнат ги бе ипотекирал, защото се нуждаеше от пари в наличност. Младият Каупъруд ги погледна любопитно.

— Човек никога не би казал, че струват толкова — отбеляза той.

— Но действителната им стойност е четири пъти по-висока от номиналната — отвърна с хитра усмивка баща му.

Франк отново се зае да разглежда акциите.

— „Британска източноиндийска компания“ — прочете той. — Десет лири стерлинги — а това са близо петдесет долара.

— Четиридесет и осем долара и тридесет и пет цента — уточни баща му сухо. — Е, ако имахме такъв пакет, нямаше да е необходимо да се трудим толкова. Обърни внимание, че по тях почти няма белези от карфички. Очевидно рядко ги пускат в обръщение. Предполагам, че досега не са били залагани.

След малко младият Каупъруд върна пакета с акции на баща си, изумен от огромното разклонение на финансовата система. Каква беше тази Източноиндийска компания? С какво се занимаваше? Баща му му обясни.

В къщи Франк също слушаше разговори за капиталовложения и рисковани финансови операции. От такъв разговор например научи за една крайно влиятелна личност на име Стиймбърджър, известен търговец на месо от щата Вирджиния, който отскоро се бе появил във Филаделфия, привлечен от надеждата за големи и изгодни кредити. Стиймбърджър, както каза баща му, бил много близък с Николас Бидъл, с Ларднър и с някои други шефове на Банката на Съединените щати или най-малкото бил в такива дружески отношения с тях, че успявал да получи от тази банка почти толкова кредит, колкото пожелаел. Закупувал на едро добитък от Вирджиния, Охайо и други щат и на практика бил монополизирал доставката на месо в големите източни градове. Бил много едър човек, лицето му според мистър Каупъруд приличало на свинска зурла; винаги носел висока шапка от боброва кожа и дълъг редингот, който падал свободно около могъщите му гърди и издутия корем. Стиймбърджър успял рязко да повиши цените на месото до тридесет цента за фунт, с което предизвикал силно недоволство сред дребните търговци и купувачите и си спечелил лошо име. Когато идвал във фондовия отдел на банката на стария Каупъруд, обикновено носел облигации от Банката на Съединените щати в размер на сто или двеста хиляди долара, пуснати в копюри от по хиляда, пет хиляди и десет хиляди долара за срок от дванайсет месеца. Тези облигации той сконтирал с десет-дванадесет процента под номиналната им стойност, като предварително плащал за тях на Банката на Съединените щати с полица за пълната сума и за срок от четири месеца. Компенсацията от тези операции получавал от фондовия отдел на Трета национална банка по номинал в кредитни банкноти на разни банки от Вирджиния, Охайо и Западна Пенсилвания, тъй като най-вече в тези щати имал плащания. Трета национална банка получавала четири-пет процента печалба от основната сделка, а от сконтовия процент от банкнотите на Западните щати печалбата също не била малка.