Выбрать главу

След вечерята, преди да тръгне за срещата си със своята приятелка Марджори Стафорд, Франк разказа на баща си за наградата от петстотин долара и за заплатата, която му бяха обещали.

— Чудесно! — каза баща му. — Постигаш повече, отколкото съм очаквал. Надяваме се, че ще останеш при тях.

— Няма да остана. Догодина ги напускам.

— Защо?

— Не ми се занимава точно с такава работа. Не е лоша, но бих искал да опитам възможностите си на фондовата борса. Това повече ме привлича.

— Не смяташ ли, че постъпваш непочтено спрямо работодателите си, като не ги предупреждаваш предварително?

— Не. Аз съм им необходим — отвърна Франк. През цялото време той се наблюдаваше в огледалото, оправяйки вратовръзката и редингота си.

— Каза ли на майка си?

— Не. Сега ще й кажа.

Влезе в трапезарията при майка си, прегърна я през крехките рамене и каза:

— Знаеш ли какво, мамо?

— Какво? — попита тя и нежно го погледна в очите.

— Тази вечер получих награда от петстотин долара, а догодина ще вземем заплата от трийсет долара на седмица. Какъв подарък искаш за Коледа?

— Наистина ли? Но това е чудесно! Прекрасно! Сигурно много държат на тебе? Вече ставаш истински мъж.

— Какъв подарък искаш за Коледа?

— Никакъв, нищо не ми трябва. Стигат ми децата, които имам.

Франк се усмихна.

— Добре. Щом не искаш нищо, така да бъде.

Тя обаче много добре знаеше, че той ще й купи нещо.

На излизане Франк се спря при вратата, прегърна закачливо сестра си през кръста, каза, че ще се прибере към полунощ, и бързо се запъти към Марджори, защото й беше обещал да я заведе на театър.

— Какъв подарък искаш да ти направя за Коледа, Марджи? — попита той, след като я целуна в слабо осветеното антре. — Тази вечер получих петстотин долара.

Марджори, наивно, едва завършило петнайсет години момиче, още не познаваше нито лукавството, нито користта.

— О, не е нужно да ми правиш никакъв подарък.

— Не е нужно ли? — рече той, като я прегърна през кръста и отново я целуна в устата.

Колко е хубаво да си пробиваш път в живота и да се радваш на удоволствията, които този живот ти предлага.

ГЛАВА V

През следващия октомври, шест месеца след като бе навършил осемнадесетата си година и бе стигнал до твърдото убеждение, че житарско-комисионната търговия — поне така, както я водеха братята Уотърман — не му допада, Каупъруд реши да напусне фирмата и да постъпи на работа в „Тай и Ко“, банкери и борсови посредници.

Той бе влязъл във връзка с „Тай и Ко“, когато започна да се занимава с външните сделки на „Уотърман и Ко“, и още в първия момент мистър Тай прояви интерес към енергичния млад чиновник.

— Как вървят работите при вас? — питаше го понякога любезно мистър Тай.

Друг път подхвърляше:

— Чувам, че в последно време, сте натрупали доста неиздължени полици, вярно ли е?

Нестабилното положение на страната, непрекъснато нарастващият брой на пусканите в обръщение ценни книжа, пропагандата срещу робството и така нататък не предвещаваха добро бъдеще. Без сам да знае защо, мистър Тай чувствуваше, че с този младеж би могъл да разговаря по злободневните теми. Беше твърде млад, но знаеше и разбираше доста неща.

— Работите ни вървят отлично, благодаря ви, мистър Тай — отвръщаше обикновено Каупъруд.

— Повярвайте ми — каза Тай една сутрин на Франк, — че ако тази пропаганда срещу робството не спре, ще ни навлече неприятности.

Един роб на пристигнал по работа кубинец тъкмо по това време бе отнет от господаря си и му бе върната свободата, защото според законите на Пенсилвания всеки чернокож, попаднал на територията на щата или дори само преминаващ през нея на път за друга част на страната, имаше правото да бъде освободен. Този случай предизвика голямо вълнение. Бяха арестувани няколко души, а вестниците го коментираха оживено.

— Не допускам, че Югът ще подкрепи тази работа. Тя обърква нашата търговия, а навярно това се отнася и до другите браншове. Сигурно е като две и две, че в близко време ще се стигне до отцепване на южните щати.

Мистър Тай говореше с едва доловим ирландски акцент.

— Натам отиват нещата — отвърна спокойно Каупъруд. — За съжаление нищо не може да се направи. Негрите не заслужават толкова тревоги, но пропагандата в тяхна полза няма да спре. Пък и с какво друго да се занимават буйните и темпераментни хора? От това обаче силно ще пострада търговията ни с Юга.