Не биха допуснали младия Каупъруд в борсата нито като борсов посредник, нито като агент или помощник на посредник, ако мистър Тай, който се нуждаеше от него и вярваше, че той ще му бъде много полезен, не бе заплатил изискваната за мястото сума. Тези две хиляди долара той вписа като дълг на Франк и привидно го обяви за свой съдружник. Сключването на фиктивно съдружничество, за да се вкара човек в борсата, бе в разрез с борсовите правила, но посредниците често използваха тази удобна форма. Наричаха иронично младите съдружници и помощниците „гончета“ или „двудоларови посредници“, защото те гонеха всяка дребна печалба и бяха готови да купуват и продават по нареждане на всеки и после, разбира се, даваха отчет за извършеното пред своята фирма. Въпреки безспорните си качества и Каупъруд в началото бе причислен към тази, категория и трябваше да работи под ръководството на постоянния пълномощник на фирмата „Тай и Ко“ в борсата мистър Артър Ривърс.
Тридесет и пет годишният Ривърс бе изключително енергичен. Беше добре сложен и се обличаше елегантно. Гладко избръснатото му лице беше грубовато, но с правилни черти и върху него се открояваха късите му черни мустачки и красивите му черни изписани вежди. Брадичката му бе леко раздвоена, а косата му, която се спускаше до средата на челото, бе старателно сресана на път. Говореше тихо, беше спокоен и сдържан и винаги учтив към всеки — и в борсовия свят, в който се движеше, и извън него. Отначало Каупъруд се чудеше защо Ривърс работи за Тай, след като бе не по-малко способен и компетентен от него, но по-късно научи, че Ривърс е равноправен партньор. Тай се занимаваше с организацията на работата и се срещаше с клиентите в кантората, а Ривърс представяше фирмата на борсата и поддържаше външните връзки.
Франк много бързо разбра, че е излишно да се мъчи да проумее защо акциите се качват и спадат. Това се дължало на някакви общи причини, както му обясни Тай, но не можело да се каже точно в каква зависимост действали те една спрямо друга.
— Всяка от тях може да предизвика на борсата подем или паника — обясняваше със своя лек ирландски акцент Тай, — като се почне с фалита на една банка и се стигне до слуха, че бабата на втория ви братовчед е настинала. Неведома работа е тази, Каупъруд, и никой не би могъл да ви я обясни. Пред очите ми са се разорявали акционерни дружества, без някой да би могъл да каже защо. Виждал съм и как някои акции по същия начин пък се вдигат. Ох, тези борсови слухове, тези борсови слухове! Какво ли не предизвикват те. Ако акциите падат, значи някой ги разпродава, за да понижи изкуствено цените на борсата. Ако се покачват, това ще рече, че конюнктурата е благоприятна или пък че някой ги купува. Ако искате да научите повече… накарайте Ривърс да ви разкрие тайните механизми. Но помнете едно — никога не ме вкарвайте в загуба. В моята кантора това се счита за най-голямото провинение.
При тези думи той се усмихна любезно и в същото време заканително.
Каупъруд разбра… но не научи нищо повече от това, което вече знаеше. Харесваше му този потаен, обигран свят, той беше близък на собствения му темперамент.
Слухове, слухове, слухове — за нови големи планове за строеж на железопътни и трамвайни линии, за разработване на нови земи, за държавна ревизия на митническите и транспортните тарифи, за война между Франция и Турция, за глад в Русия и в Ирландия и така нататък. Още нямаше телеграфна връзка през Атлантическия океан и затова новините от чужбина бяха доста оскъдни и достигаха бавно. Все още на борсата се подвизаваха такива могъщи финансисти като Сайръс Фийлд, Уилям Вандербилт и Ф. Дрексъл, които вършеха изумителни неща и техните действия, а дори и слуховете за тях бяха от голямо значение.
Франк бързо усвои цялата специфика на тази дейност. Научи например, че онзи, който купува, защото очаква повишение на курса, се нарича „бик“, ако пък някой купува много големи количества от едни и същи ценни книжа, казват, че той „се е претоварил“. Започне ли да продава, значи иска да „осребри“ печалбата си, ако маржът8 му се е стопил — той е „изгорял“. „Мечка“ е оня, който продава такова количество акции, каквото често сам не притежава — той очаква курсът им да падне, за да закупи на по-ниски цени недостигащите му количества и да покрие предварително извършените продажби. Продава ли акции, които не притежава, той е „празен“, а купува ли, за да покрие продаденото и да реализира печалба или пък да избегне загубата от евентуално повишение на курса, значи „се покрива“. Щом се разбере обаче, че не може да възстанови обещаните акции, той се оказва „притиснат в ъгъла“ и в такъв случай е принуден да плаща задължението си по цени, определени от ония, на които той и други „празни“ посредници са продавали ценните книжа.
8
Разликата между номиналната стойност на ценни книжа и цената, която иска да получи борсовият посредник. — Бел. прев.