Франк продължаваше да ходи у мисис Семпъл и тя все повече му харесваше. Не водеха някакви особено дълбоки разговори, но когато пожелаеше, Франк умееше да бъде мил и забавен. Той й даваше такива разумни съвети по делови въпроси, че дори нейните роднини започнаха да се отнасят с все по-голямо уважение към тях. Постепенно започна да го харесва и тя, защото беше тъй внимателен, спокоен и уверен и винаги с готовност й разясняваше по няколко пъти един или друг въпрос, докато накрая всичко й ставаше ясно. Лилиан виждаше, че Франк отделя на нейните работи такова внимание сякаш бяха негови и че прави всичко възможно да укрепи материалното й положение.
— Толкова сте добър, Франк — му каза тя една вечер. — Безкрайно съм ви благодарна. Не знам какво бих правила, ако ви нямаше вас.
Тя погледна красивото му, по детски открито и чисто лице, обърнато към нея.
— Не говорете така. За мен това е удоволствие. Истинска радост ми доставя възможността да ви бъда полезен.
В очите му се появи нежен блясък. Мисис Семпъл изпита неочаквана симпатия и топлота към този човек, на когото с радост бе готова да се облегне.
— Каквото и да говорите, аз все пак съм ви много благодарна. Бяхте така добър към мен. Ако желаете, елате пак в неделя или някоя друга вечер. Винаги съм си у дома.
По времето, когато Франк започна така често да ходи у мисис Семпъл, вуйчо му Сенека почина в Куба и му остави петнайсет хиляди долара. С тях Франк вече ставаше притежател на около двайсет и пет хиляди долара и имаше ясен план как ще използва този капитал. Малко след смъртта на мистър Семпъл сред финансовия свят настъпи паника и тя съвсем ясно показа на Франк колко рисковано нещо е борсовото посредничество. Търговията бе обхваната от остра криза. Парите станаха толкова дефицитни, като че изобщо не съществуваха. Уплашен от неустойчивостта на търговията и от лошото парично положение, капиталът потъна във всевъзможни скривалища — банки, изби, чайници и чорапи. Страната сякаш отиваше към разорение. Войната с Юга или неговото отделяне вече изглеждаха неизбежни. Цялата нация бе овладяна от нервна възбуда. Хората бяха готови да заложат всичките си ценности, за да получат пари. Тай уволни трима от чиновниците си. Намали разходите си, доколкото бе възможно, изчерпи всичките си спестявания, само и само да спаси вложенията си. Ипотекира и къщата си, парцелите си, заложи всичко, което притежаваше, а младият Каупъруд често изпълняваше ролята на негов посредник и носеше в различни банки пакети с акции, за да получи срещу тях каквото е възможно в пари.
— Проверете дали банката на баща ви не би ми заела петнайсет хиляди срещу това — каза Тай един ден на Франк, като му подаде пакет с акции „Филаделфия и Уилмингтън“.
Франк бе чувал баща си някога да казва, че тези акции били твърде износни.
— Добри са, разбира се — каза колебливо старият Каупъруд, като видя пакета ценни книжа. — Поточно казано, биха били добри по всяко друго време. Сега обаче парите са крайно дефицитни. Ние напоследък едва успяваме да изплащаме собствените си задължения. Все пак ще поговоря с мистър Кугъл.
Мистър Кугъл беше директор на банката.
След доста дълъг разговор — и съответно дълго очакване — старият Каупъруд се върна и съобщи, че едва ли ще могат да извършат тази сделка. При сегашното търсене на пари официално установеното осемпроцентово сконто било съвсем неизгодно. Може би мистър Кугъл щял да се съгласи само на заем „до поискване“ при десет процента лихва. Франк се върна при мистър Тай, който се разгневи, когато изслуша съобщението.