Беше неграмотен, но много бързо се научи да чете и пише. От разговорите си с мистър Комиски разбра, че има най-различни дейности, които могат да се изпълняват на договор — прокарване на канализационна, водопроводна или газова мрежа, павиране на улици и още много други. И кой можеше да се заеме с всички тези неща, ако не самият Едуард Бътлър? Познаваше се с мнозина от членовете на Градския съвет. Срещаше се с тях в задните стаички на кръчмите, по време на пикниците, организирани от ръководителите на града в съботните и неделните дни, на разни предизборни събрания и заседания. С други думи, като се радваше на благата, които му даваше градът, той трябваше да му се отплаща не само с пари, но и със съвети. Колкото и да изглеждаше странно, Бътлър за кратко време придоби солиден политически опит. Достатъчно му беше само да погледне човека, за да разбере дали той ще преуспее. Мнозина от неговите счетоводители, управители и надзиратели станаха членове на Градския съвет или на Законодателното събрание. Всяка кандидатура, предложена от него на предизборни съвещания, почти винаги се одобряваше. Отначало той си осигури решаващо влияние в градския район, после разшири това влияние и в избирателния, след това на градските събрания на своята партия — на витите естествено, — за да стигне най-сетне до положението, когато всички гледаха на него като на шеф на някаква собствена политическа организация.
Сякаш някакви тайнствени сили работеха за него в съвета. Получаваше най-големите градски поръчки и даваше най-добрите оферти. Беше забравил вече грижите си по събирането на боклука. Големият му син Оуен беше член на законодателното събрание и съдружник на баща си. Вторият син Калъм беше чиновник в градския отдел по водоснабдяването и също помагаше на баща си. По-голямата му дъщеря, петнайсетгодишната Ейлийн, все още учеше в пансиона към манастира „Света Агата“ в Джърмънтаун, а втората му дъщеря, тринайсетгодишната Нора, най-младият член на семейството, се възпитаваше в едно местно частно училище, ръководено от монахини католички. Семейство Бътлър се премести от южната част на Филаделфия на Джирард Авеню, близо до аристократическия квартал, където вече се поставяше началото на доста приятен светски живот. Естествено семейство Бътлър не влизаше в тесния кръг на градския елит, но Едуард Бътлър, петдесет и пет годишният предприемач, чието състояние се оценяваше на около петстотин хиляди долара, имаше много приятели в политическите и финансовите среди. Той не беше вече някогашният недодялан младеж, а солиден, едър мъж с широки плещи и могъща гръд, със сиви очи, посребряла коса и румено, покрито с лек загар типично ирландско лице, придобило благодарение на богатия жизнен опит мъдър, спокоен и непроницаем израз. Видът му беше представителен и само големите му ръце и крака напомняха за времето, когато все още не е носел костюми от скъп английски плат и светлокафяви ботинки. Говореше с ирландски акцент, но беше приятен, занимателен и убедителен събеседник.