— Да, да — прошепна замислен Бътлър, без да се разбира дали говори на Каупъруд или на самия себе си. — Един умен млад човек би могъл да ми помогне за много неща. Имам двама сина и спокойно мога да кажа, че са доста умни, но не бих искал да играят на борсата, пък и да бих искал не съм сигурен дали те ще се съгласят и справят с такава работа. Въпросът обаче не е в това. Аз съм много зает, а и започвам да остарявам, както вече ви казах преди малко. Липсва ми някогашната пъргавина. Ако имах до себе си един подходящ млад човек — впрочем проучих всичко, свързано с вашата дейност, — той би могъл да изпълнява от мое име някои дребни поръчения преди всичко по линията на акциите и заемите, които ще носят известна печалба и за двама ни. Често млади хора, които имат малък капитал и искат да го вложат в нещо сигурно, се обръщат към мен за съвет, тъй че…
Бътлър замълча и се загледа през прозореца, за да раздразни любопитството на госта. Много добре знаеше, че е събудил интерес у Каупъруд с този разговор и че намекът за неговото влияние в политическите среди и за търговските му връзки ще изостри още повече апетита на младия човек. Бътлър искаше да му подскаже, че в случая от него ще се изисква преди всичко вярност — вярност, такт, съобразителност и дискретност.
— Щом сте събрали сведения за моята работа… — каза Франк, без да довърши фразата, като я придружи с характерната си бегла усмивка.
В тази недоизказана фраза се долавяха твърдостта на характера и голямата амбиция на Франк. Бътлър харесваше стабилността и уравновесеността на младия човек. Мнозина му бяха говорили за Каупъруд. (Неговата фирма вече се наричаше „Каупъруд и Ко“, макар, че това „Ко“ беше чиста измислица.) Зададе още няколко въпроса на Франк — какво е състоянието на пазара, знае ли нещо ново за трамвайните линии. Накрая му съобщи намеренията си да закупи колкото може повече акции от две трамвайни линии — Девета и Десета и Петнайсета и Шестнайста, без по възможност това да се разчува. Трябваше да се работи внимателно и бавно — акциите да се купуват не само от борсата, но и от частни лица. Бътлър не му каза обаче, че смята да окаже натиск върху Законодателното събрание, за да получи разрешение за продължаването на линиите от досегашните крайни спирки, така че, когато започнат строителните работи, компаниите да бъдат изненадани от новината, че Бътлър или синовете му фактически притежават контролния пакет акции. Това беше един добре обмислен проект, чиято крайна цел бе тези линии да станат негова пълна собственост.
— За мен ще бъде удоволствие да ви помагам, по какъвто и начин да пожелаете — отвърна Каупъруд. — Не мога да кажа, че съм претрупан с работа в момента — големите ми сделки са все още в перспектива. Но имам много връзки. Член съм и на нюйоркската, и на филаделфийската борса. Всички, които са имали работа с мен досега, са оставали доволни.
— Вече зная някои неща за вашата работа — повтори многозначително Бътлър.
— Толкова по-добре. Когато имате някаква поръчка за мен, можете да дойдете в кантората ми или да ми пратите писмо да ви посетя. Ще ви дам моя работен шифър, така че всичко, което ще ми наредите, ще остава в тайна.
— Добре, добре. Сега няма да говорим повече за това. След няколко дена ще имам вече какво да ви възложа. Тогава ще можете да теглите от моята банка каквото ви е нужно — в рамките на определена сума.
Той стана и погледна към улицата. Каупъруд също се изправи.
— Времето днес изглежда приятно.
— Да, приятно е наистина.
— Е, надявам се, че след време ние с вас ще започнем да се разбираме още по-добре.
Той протегна ръка.
— И аз се надявам.
Каупъруд си тръгна и Бътлър го изпрати до входната врата. В същия миг от улицата се втурна едно младо, поруменяло синеоко момиче с червена пелерина с островърха качулка, която покриваше червеникавозлатистите му коси.
— О, татко, едва не те съборих!
Момичето отправи към баща си, а също и към Каупъруд една сияйна и безгрижна усмивка. Зъбите му бяха малки и блестящо бели, а устните — яркочервени.
— Рано се прибираш. Мислех, че ще останеш целия ден.
— Така смятах, но промених намерението си.
Размахвайки ръце, момичето влезе вътре.
— И тъй — каза Бътлър, — ще се срещнем пак след ден-два. Довиждане!
— Довиждане!
Каупъруд слезе по стъпалата, развълнуван от мисълта за хоризонтите, които се откриваха пред неговата кариера на финансист, но изведнъж в съзнанието му изплува образът на момичето с поруменелите бузи — олицетворение на безгрижната младост. Какво лъчезарно, жезнерадостно, палаво същество! Бодростта и въодушевлението в гласа му напълно съответстваха на неговите петнайсет или шестнайсет години. То преливаше от живот. Добра партия за някой млад човек в близко бъдеще, а като добавка бащата ще го направи и богат или поне ще му помогне да забогатее.