ГЛАВА XII
Към същия Едуард Мълая Бътлър се насочи Франк след година и половина, когато реши, че би могъл да постигне много, ако му дадат възможност да разпространи известна част от предвидения заем. Не беше изключено Бътлър да пожелае сам да закупи някакво количество от облигациите, а можеше да му помогне и в пласирането им. Той вече изпитваше много добри чувства към Каупъруд и фигурираше в книгите на фирмата му като един от най-големите купувачи на акции. Каупъруд също харесваше едрия ирландец, харесваше и неговата биография. Беше се запознал и с мисис Бътлър — много пълна и флегматична, но сурова и строга ирландка, която мразеше превзетостта и все още обичаше да ходи в кухнята, за да надзирава готвенето. Познаваше и синовете на Бътлър Оуен и Калъм, и дъщерите Нора и Ейлийн. Ейлийн беше момичето, което бе изприпкало по стълбите през онази студена февруарска утрин при първото посещение на Франк в къщата на Бътлър.
Когато влезе в импровизирания кабинет на Бътлър, в камината гореше огън, който създаваше уют. Пролетта настъпваше, но вечер беше хладно. Бътлър покани госта си да се настани удобно в едно от големите кожени кресла срещу камината и се приготви да изслуша молбата му.
— Хм, да, това не е толкова лесно — каза той, когато Каупъруд свърши. — Вие трябва да ги разбирате тези неща по-добре от мен. Не съм финансист, както знаете — допълни той и се усмихна, сякаш за да се оправдае.
— Но това, за което става дума, е въпрос на влияние. И на покровителство, доколкото знам — отвърна Каупъруд. — „Дрексъл и Ко“ и „Кук и Ко“ имат връзки в Харисбърг. Имат и свои хора, които се грижат за техните интереси. Близки са с главния прокурор и с щатския ковчежник. Па мен никой няма да ми възложи разпространението на заема дори ако докажа, че съм н състояние да свърша тази работа. От опит го знам. Нужни са ми приятели — влиятелни приятели. Добре ви е известно как стават тия неща.
— Стават много лесно, когато знаеш точно към кого да се обърнеш — каза Бътлър. — Джими Оливър например сигурно е в течение на всичко, свързано с тази работа.
Джими Оливър беше бившият окръжен прокурор, който между другото даваше понякога на Бътлър полезни съвети, а освен това беше и личен приятел на щатския ковчежник.
— Каква част от заема искате?
— Пет милиона.
— Пет милиона! — Бътлър се изправи в креслото си. — Какво говорите, млади човече? Това са страшно много пари! Къде ще разпространите толкова облигации?
— Ще направя оферта за пет милиона — каза спокойно Каупъруд, — а всъщност искам да получа един милион. Една оферта за пет милиона ще повиши авторитета ми, а за мен това е от голямо значение.
Бътлър се отпусна облекчено на облегалката на креслото.
— Пет милиона. За авторитет. А искате в действителност само един милион! Е, това вече е друго. Не е лошо измислено, не е лошо. Такава сума май ще успеем да получим.
Той потри с ръка брадичката си и се загледа в огъня.
Когато си тръгна от къщата на Бътлър, Каупъруд беше сигурен, че този човек ще оправдае надеждите му и че ще използва всички свои възможности. Затова никак не се учуди, когато след няколко дни го представиха на градския ковчежник Джулиан Боуд, който му обеща, че ще го запознае с щатския ковчежник Ван Ностранд и ще се погрижи искането на Каупъруд да бъде представено за разглеждане пред когото трябва.
— Сигурно знаете, че групата на банкерите е много силна — каза той на Каупъруд пред Бътлър, в чийто дом се водеше разговорът. — Знаете също кои стоят начело. Те не искат никакво вмешателство в тази история със заема. Говорих с Терънс Релихън, техния представител горе — в столицата на щата, в Харисбърг, — и той ми каза, че няма да допуснат външно лице да се намеси в разпространението на заема. Ако постигнете целта си, може да си навлечете доста неприятности и тук, във Филаделфия, защото тези хора наистина са много силни. Между другото помислили ли сте къде ще разпространите заема?
— Да, помислил съм — отвърна Каупъруд.
— В такъв случай най-доброто, което можете да направите сега, е да си мълчите. Направете си офертата и толкова. Ван Ностранд, след като получи съгласието на губернатора, ще издаде решението. А с губернатора мисля, че лесно ще се разберем. Имайте предвид, че когато излезе решението, те могат да поискат да говорят с вас лично, но това вече си е ваша работа.
Каупъруд се усмихна с обичайната си неразгадаема усмивка. Още веднъж се увери, че в тоя финансов свят има много изходи и входове, че той е един огромен риф, където господстват всевъзможни подмолни течения. Какво бе нужно всъщност, за да успееш? Известна съобразителност, известна ловкост и малко късмет — да улучиш подходящо време и случай. Ето, че единствено с амбицията си да напредне бе успял да си създаде връзки с щатския ковчежник и с губернатора. Те лично ще се занимават с неговите работи просто, защото той самият го бе поискал. Немалко финансисти, далеч по-влиятелни от него, имаха също право на част от заема, но не бяха успели да се възползват от него. Важно бе освен хладнокръвие, идеи и настойчивост да имаш и късмет.