Выбрать главу

Без да може да обясни защо, щатският ковчежник усети, че мистър Каупъруд е човек, благодарение на чиито способности и той самият би могъл да спечели. Този жив поглед, този пъргав ум му направиха силно впечатление. За Каупъруд той разказа и на губернатора, и на някои свои колеги.

Най-сетне заемът бе пуснат в обръщение. След няколко поверителни разговора с шефовете на „Дрексъл и Ко“ Каупъруд получи двайсетте хиляди долара и преотстъпи на фирмата своята част от заема, както бе обещал. Нови хора започнаха да се появяват в кантората му — сред тях бяха Ван Ностранд и Терънс Релихън, представител на други политически сили в Харисбърг. По време на един обед Франк бе представен на губернатора. Името му се споменаваше във вестниците и авторитетът му бързо растеше.

Той незабавно започна да разработва заедно с младия Елсуърт проекта за новата си къща. Каза на Лилиан, че този път ще построи нещо изключително. Къщата им трябваше да стане далеч по-представителна от досегашната. Норт Фрънт Стрийт му изглеждаше вече твърде безлична. Обяви къщата си за продан и в един разговор с баща си разбра, че той също иска да се премести. Преуспяването на сина бе издигнало и авторитета на бащата. Директорите на банката се държаха все по-внимателно със стария човек. През следващата година предстоеше да се пенсионира директорът Кугъл и старият Каупъруд благодарение на изключителните успехи на своя син и на собствената си дългогодишна служба щеше да заеме неговото място. Франк често прибягваше до услугите на банката, в която работеше баща му — вземаше големи заеми, но и много влагаше. Голямо значение имаше връзката му с Едуард Бътлър. Освен това Франк даваше на банката сведения, които без него нямаше как да бъдат получени. Трета национална банка привлече към себе си вниманието както на градския, така и на щатския ковчежник. Пред Каупъруд старши се откриваше възможността да печели двайсет хиляди годишно като директор и това до голяма степен той го дължеше на своя син. Двете семейства сега бяха в най-добри отношения. Ана, навършила вече пълнолетие, и Едуард и Джоузеф често прекарваха вечерите в дома на Франк. Лилиан почти всеки ден посещаваше майка му. Създаде се такава близост, че решиха двете къщи да бъдат построени една до друга. Каупъруд старши купи парцел с ширина шестнайсет метра до десетметровия парцел на сина си. И двамата започнаха строежа на две красиви и удобни къщи, които щяха да бъдат свързани помежду си с покрита галерия или пергола, пригодена да бъде остъклявана през зимата.

За облицовката на къщите избраха най-разпространения местен камък, зеления гранит, но мистър Елсуърт обеща да го използва така, че да изглежда особено приятно. Каупъруд старши прецени, че може да си позволи да вложи в строежа седемдесет и пет хиляди долара — в момента неговото състояние възлизаше на двеста и петдесет хиляди. От своя страна Франк бе готов да поеме риска да похарчи петдесет хиляди, които щеше да вземе срещу ипотека. Имаше намерение също да премести кантората си малко по на юг на Трета улица в собствена сграда. Беше се спрял вече на една обявена за продан къща с осемметрова фасада, която беше стара, но ако се облицоваше с кафяв пясъчник, би могла да стане доста хубава. Той вече си представяше едно красиво здание с голям прозорец от армирано дебело стъкло, през който се вижда дървената ламперия на стените, а над вратата или от едната й страна — надпис с бронзови букви „Каупъруд и Ко“. Макар и смътно, той съзираше на хоризонта подобно на пухкаво, обагрено от слънцето облаче бъдещото си благополучие. Ще стане богат, много богат! Беше сигурен в това.

ГЛАВА XIII

Докато Каупъруд жънеше успех след успех, Гражданската война се приближаваше към своя край. Беше октомври 1864 година. Все още бяха пресни спомените за превземането на Мобийл и „битката за гористата пустош“15. Сега Грант беше пред Питърсбърг, а прочутият генерал на Юга Лий правеше последните си бляскави, макар и отчаяни опити да покаже способностите си на стратег и воин. Имаше периоди — например при мъчително дългото очакване да падне Виксбърг или армията при река Потомак да извоюва победа, или при нахлуването на Лий в Пенсилвания, — когато акциите падаха и условията за търговия рязко се влошаваха. През тези периоди комбинативната способност на Франк се подлагаше па крайно изпитание и той трябваше да внимава постигнатото да не се разруши в един миг от някоя неочаквана и фатална новина.

Франк също беше патриот и искаше съюзът между щатите да бъде защитен, но неговото лично мнение за пойната бе, че тя е нещо разрушително и разорително. Не беше лишен от патриотична гордост, за да не разбира, че Съединените щати такива, каквито бяха сега — разпрострели се от Атлантическия до Тихия океан и от снеговете на Канада до Мексиканския залив, — са едно ценно завоевание. Франк бе имал възможността да наблюдава как нараства страната — все още без Аляска, — за да стигне сегашния си ръст. Преди неговото раждане през 1837 година към Съединените щати бе присъединена и купената от испанците Флорида; след несправедливата война през 1848 година Мексико бе отстъпило Тексас и някои западни територии. Пограничните спорове между Англия и Съединените щати в далечния северозапад най-сетне се бяха изгладили. За човек с широк поглед по въпросите на социалната и финансовата политика тези факти имаха важно значение. Ако не друго, те поне му подсказваха безкрайните възможности за търговия, които потенциално съществуват в една толкова голяма държава. Той не беше от ония финансови авантюристи и гешефтари, които виждаха неизчерпаем извор за печалба едва ли не във всяко неизследвано поточе и във всяка педя от прерията, но самата обширност на страната предлагаше възможности, които Франк се надяваше да останат незасегнати. Той смяташе, че територия, покриваща цял географски пояс между два океана, притежава потенциал, който ще се загуби, ако южните щати се откъснат.

вернуться

15

Битката при Мобийл (щата Алабама) и „битката за гористата пустош“ (щата Вирджиния), станали през 1864 година, се смятат за едни от най-големите събития във войната между Севера и Юга. — Бел. прев.