Въпреки това или може би от политическа гледна точка тъкмо заради това Джордж У. Стенър временно привлече върху себе си общественото внимание благодарение на известни политически методи, които от петдесет години насам неизменно се прилагаха във Филаделфия. Изборът падна върху него, първо, защото той изповядваше веруюто на господстващата местна партия и стана известен на членовете на Градския съвет и на районния партиен лидер като „верен човек“, който може да бъде много полезен в предизборната кампания. И, второ, защото, макар и лишен от всякакви ораторски качества, тъй като умът му не беше годен да ражда интересни мисли, той можеше да обикаля от къща на къща и в дружески разговор да разбере какви са възгледите на бакалина, на ковача и на месаря, а накрая да предскаже доста точно какъв ще бъде резултатът от изборите. Освен това лесно можеха да му се напъхат в главата няколко изтъркани фрази, които той навсякъде да повтаря. Например: „Републиканската партия (по онова време съвсем отскоро създадена, но вече господстваща във Филаделфия) се нуждае от вашия глас.“ Или: „Да не допускаме измамниците демократи да се докопат до властта.“ Не можеше обаче да обясни защо. Били застъпници на робовладелството, на свободната търговия16. Но и през ум не му минаваше, че тези неща нямат нищо общо с изпълнителното и финансовото управление на Филаделфия. Пък и да имаха какво от това?
В този период политическата съдба на Филаделфия беше в ръцете на трима души — сенатора Марк Симпсън, Едуард Мълая Бътлър и Хенри А. Моленхауър, богат търговец на въглища и инвеститор. Те се ползваха от услугите на цяла група доверени лица, доносчици и посредници. Към тази група се числеше и Стенър — дребно винтче от безшумната машина на техните интриги.
Едва ли човек като Стенър би бил избран за градски ковчежник в някой друг град освен във Филаделфия, чието население се интересуваше единствено от своето еснафско благополучие. Обикновените граждани с малки изключения нямаха политически възгледи. Политиката бе предоставена на определен кръг облагодетелствувани. Длъжностите се разпределяха между еди-кои си хора или партийни фракции за еди-какви си оказани услуги. Но всъщност кой не разбира от политика?
И тъй след време Джордж У. Стенър попадна под покровителството на Едуард Стробик, бивш член на общинския съвет, който по-късно стана районен партиен лидер. И още по-късно — председател на съвета, а в частния си живот бе собственик на каменоделна и тухларница. Стробик беше човек от обкръжението на Хенри А. Моленхауър, най-суровия и най-неприветливия от тримата политически лидери. Когато искаше да получи нещо от съвета, Моленхауър използваше Стробик като свое оръдие. Той нареди Стенър да бъде избран, а понеже Стенър гласуваше покорно, за когото му наредяха, бе назначен за помощник-началник на отдел „Пътища“.
Тук той привлече вниманието на Едуард Мълая Бътлър, на когото вършеше дребни услуги. После ръководството на Републиканската партия в града начело с Бътлър реши, че за градски ковчежник трябва да бъде избран някой старателен, послушен и напълно предан човек — и така Стенър бе включен в избирателния списък на партийните кандидати. Той нищо не разбираше от финанси, но беше отличен счетоводител; а нима при нужда общинският юрисконсулт Ригън, друго политическо оръдие в ръцете на влиятелния триумвират, не можеше да му дава съвети? Можеше, разбира се. И всичко се уреди много просто. Да попаднеш в списъка на кандидатите бе равносилно на това да бъдеш избран, тъй че след няколко седмици, наситени с изтощителни публични речи, в които със заекване правеше баналното изявление, че градът трябва да бъде управляван честно, съгласно законите, Стенър бе официално въведен в длъжност. И това бе всичко.
Не би било от голямо значение дали Джордж У. Стенър притежава необходимите за поста си административни и финансови способности, ако по това време Филаделфия за разлика от другите градове не беше в такова затруднено положение поради лошата си финансова система или по-точно поради липса изобщо на система. На данъчния чиновник и на ковчежника бе дадено правото да събират и съхраняват принадлежащите на града средства извън градската хазна, без никой да им държи сметка дали ги инвестират така, че да носят печалба на града. Единственото, което се изискваше от тези служители, бе да възстановят основния капитал, който се намира у тях, когато напускат поста. Не се предвиждаше, пък и обществеността не го изискваше парите, събрани по този начин или придобити по някакъв друг път, да се пазят непокътнати в градската хазна. Тези пари можеха да бъдат давани като заем, депозирани в банки или използвани за финансово подпомагане на частни предприятия, стига основният капитал да бъде възстановяван навреме и всичко това да остане в тайна. Тази практика не се санкционираше от официалните власти, макар за нея да знаеха и политиците, и журналистите, и едрите финансисти. И как ли би могла да бъде прекратена?
16
Демократическата партия като представителка на Юга се борела за свободна търговия, изгодна за износа на памук, а Републиканската партия като представителка на Северните щати се противопоставяла на свободната търговия, настоявала да се налагат високи вносни мита като защитна мярка срещу европейската конкуренция. — Бел. прев.