Выбрать главу

Ето защо, за да се приключи този неизплатен дълг и за да се предотврати евентуалният скандал, Градският съвет реши да пусне един заем, примерно от два милиона долара — не беше нужно сумата да се уточнява, — под формата на носещи лихва сертификати17 с номинална стойност от сто долара и падеж от шест, дванадесет или осемнадесет месеца в зависимост от случая. Тези сертификати, за чието изкупуване бе заделен тъй нареченият амортизационен фонд18, уж трябваше да се пуснат в открита продажба, а получените от тях пари да отидат за погасяването на просрочените облигации, за които напоследък доста се бе заговорило.

Очевидно в случая нещата се свеждаха до поговорката — да ограбиш Питър, за да платиш на Пол, или с други думи казано, да направиш нов дълг, за да изплатиш стар. В действителност нямаше да стане никакво погасяване на просрочените облигации. В основата на този замисъл бе залегнало намерението да се даде възможност на едрите финансисти — стига да са вътрешни хора, разбира се — пак да натрупат големи печалби, като получат правото да закупуват въпросните сертификати за деветдесет на сто от номиналната им стойност, а дори и на по-ниска цена, под предлог, че на открития пазар не се търсят и че кредитоспособността на града е малка. В известен смисъл това беше вярно. Войната току-що бе свършила. Имаше голям недостиг на налични пари. Вложителите можеха да получат навсякъде другаде повече от шест процента лихва и нямаха интерес да купуват сертификати от градския заем, освен ако не им бъдеха предложени по деветдесет на сто от номиналната стойност. Но неколцина бдителни политици, които не участваха в градската администрация, няколко вестника и някои необвързани с политиката финансисти, повлияни от високото патриотично чувство, царящо по това време в града, настояха сертификатите да се продават по номинална стойност. Ето защо се наложи в наредбата, узаконяваща пускането на заема, да се включи съответният параграф.

Това изменение, както се разбира от само себе си, наруши хитрия план на политици и финансисти да закупят облигации от заема по деветдесет на сто от номинала. Те обаче държаха да си получат парите от старите непогасени облигации, които не им връщаха поради липса на средства, затова съставиха нов план. Единственият начин да се излезе от положението бе да се намери някой борсов посредник, добре запознат с тънкостите на борсовия пазар, който да внесе за продажба на борсата облигациите от новия заем, да успее да ги представи като изключително изгодно капиталовложение и по този начин да ги продаде по номинала на „външни лица“. После, ако цената на сертификатите паднеше — а това беше повече от сигурно, — политиците и финансистите можеха да закупят от тях каквото количество пожелаят и при пръв удобен случай да поискат от града да им бъдат изплатени по номиналната стойност.

Джордж У. Стенър, който точно по това време бе заел поста градски ковчежник, без да притежава необходимите качества и опитност на финансист, сериозно се обезпокои. Хенри А. Моленхауър, един от притежателите на най-голям брой облигации от старите заеми, който сега си искаше парите, за да ги вложи в някакво доходно предприятие на Запад, най-неочаквано посети Стенър, а също и кмета. Моленхауър, Симпсън и Бътлър съставляваха „всесилната тройка“.

— Смятам, че е крайно време да се реши въпросът с тези просрочени облигации — поясни той причината за посещението си. — Ето нося една голяма част от тях, а имам и още. Достатъчно дълго подкрепяхме града, без да предявяваме искания, но смятам, че сега вече нещо трябва да се направи. Мистър Бътлър и мистър Симпсън са на същото мнение. Не би ли могло сертификатите от новия заем да се пуснат на борсата и по този начин да се набавят необходимите средства? Някой опитен борсов посредник би могъл да ги продаде и по номинала.

Стенър бе крайно поласкан от посещението на Моленхауър, който рядко си правеше труда да се явява лично за уреждането на някакъв въпрос. Това се случваше само тогава, когато искаше да произведе необходимото впечатление или да покаже значимостта на въпроса с присъствието си. Освен Стенър той посети кмета на града и председателя на Градския съвет, като и с тримата разговаряше с хладен, сдържан и високомерен тон. За него те не представляваха нищо повече от разсилни.

вернуться

17

Кредитни банкноти, облигации от обявен заем. — Бел. прев.

вернуться

18

Фонд, предназначен за погасяване на дългове. — Бел. прев.