Но нека продължим нататък. Още преди Стенър да стане градски ковчежник, Стробик, който между другото му бе един от поръчителите за този пост (неговото поръчителство бе напълно противозаконно, както и тези на съветниците Уайкрофт и Хармън, тъй като според законите на Пенсилвания едно длъжностно лице не можеше да става поръчител на друго), му бе подхвърлил, че онези, които ще му помогнат да стане градски ковчежник, в никакъв случай няма да искат от него да върши нещо нередно, но че той трябва да бъде сговорчив, да не възразява срещу големите разходи на Градския съвет и да не хапе ръцете, които го хранят. Дадоха му също да разбере, че щом веднъж заеме поста, и той ще получава нещо допълнително. Вече се спомена, че Стенър, откакто се помнеше, беше беден човек. Беше видял как хората, заели се с политика преди него, преуспяват, докато той едва си изкарваше прехраната като агент по застраховки и покупко-продажби на недвижими имоти. На дребното политическо оръдие, каквото бе той, се падаше само много работа. Едрите политици си строяха красиви къщи в новите квартали на града, устройваха си увеселителни пътувания до Ню Йорк, Харисбърг и Вашингтон. Човек можеше да ги види през летния сезон в крайпътните ресторанти и извънградските хотели, седнали на приятен разговор с жените си или любовниците си, а той все още беше извън това общество на щастливци. Напълно естествено бе при обещанията, които му дадоха, да приеме условията, да се съгласи да угодничи. Дали нямаше и той най-после да преуспее!
Когато Моленхауър го посети и изрази желанието си курсът на сертификатите от градския заем да се вдигне до номиналната стойност, Стенър разбра по резкия глас на господаря си, с когото поддържаше тайна връзка само чрез Стробик и останалите, че от него сега се очаква да направи важна услуга, и побърза да отиде при Стробик за по-подробно разяснение.
— Вие какво бихте направили в случая? — попита той Стробик, който знаеше за посещението на Моленхауър, преди още Стенър да му каже, но го чакаше пръв да заговори. — Мистър Моленхауър изказа желанието си новият заем да бъде обявен на борсата по номиналната стойност, тъй че сертификатите да се продават по сто долара.
Нито Стробик, нито Хармън, нито Уайкрофт знаеха какво би трябвало да се направи, за да могат сертификатите от градския заем, които на свободния пазар вървяха по деветдесет долара, да стигнат на борсата номиналната си стойност, но секретарят на Моленхауър, някой си Абнър Сенгстак, посъветва Стробик да се обърне към Каупъруд; след като той бе в делови връзки с Бътлър, а Моленхауър не държи в случая да използва своя посредник, може би ще е добре да прибягнат до услугите на Каупъруд.
И така Каупъруд бе поканен да посети канцеларията на Стенър. Когато се озова там, без да знае още, че зад тази работа стоят Моленхауър или Симпсън, Франк огледа тромавия, скулест простоват човек пред себе си без всякакъв интерес или симпатия и веднага разбра, че той има понятие от финанси толкова, колкото и едно дете. Да можеше да стане съветник на този човек, единственият му съветник през всичките четири години на мандата му!