— Тук наблизо, на разпродажбата у Биксъм — прямо и учтиво му отговори момчето.
Мистър Далримпъл каза на каруцаря да пренесе сапуна в бакалницата и след някои дребни формалности — тъй като в случая продавачът беше малолетен — написа полица с едномесечен срок и я даде на Франк.
Франк му благодари и прибра полицата в джоба си. Реши да се върне незабавно в банката при баща си, да му представи полицата, както бе виждал да правят други, да изплати дълга си и да получи своята печалба в пари. Знаеше, че банката вече не работи, но се надяваше баща му да направи изключение за него.
Забърза обратно, като си подсвиркваше. Когато влезе, баща му го посрещна с усмивка.
— Какво стана, Франк? — попита той.
— Ето ти една полица с едномесечен срок — каза момчето, като извади полицата, която Далримпъл му беше дал. — Моля те, сконтирай я и си удръж своите трийсет и два долара.
Баща му разгледа внимателно полицата.
— Шейсет и два долара. Мистър Далримпъл — прочете той. — Да, всичко е наред. Ще я сконтирам, но това ще ти струва десет процента от стойността й — шеговито каза той. — Защо не я задържиш? Аз няма да си искам трийсет и двата долара до края на месеца.
— Не — отвърна Франк. — Сконтирай я, вземи си твоите пари и ми дай моите.
Бащата се засмя на деловитостта на сина си.
— Добре — каза той. — Утре ще уредя всичко, а сега ми разкажи как свърши тая работа.
И момчето му разказа всичко.
В седем часа вечерта мисис Каупъруд чу историята, а малко по-късно я научи и вуйчо Сенека.
— Казах ли ти аз, Хенри? — извика вуйчото. — Тона момче има качества. Тепърва ще ги проявява.
По време на вечерята мисис Каупъруд често поглеждаше с почуда сина си. Нима същото това момче бе кърмила едва ли не до вчера? Колко бързо бе пораснало!
— Франк, надявам се често да имаш такива успехи — каза тя.
— И аз се надявам, мамо — сдържано отвърна момчето.
Търгове обаче нямаше всеки ден, пък и кварталният бакалин едва ли би приел често да сключва подобни сделки, но Франк още на тия години вече знаеше как да печели пари. Събираше абонаменти за юношеско вестниче, известно време работи като агент по рекламата па нов вид кънки за лед, а веднъж убеди кварталните хлапета да си купят всички заедно сламени шапки за лятото по цена на едро. На Франк дори и през ум не му минаваше, че може да забогатее чрез пестене. Още от малък бе убеден, че парите трябва да се харчат щедро и че един ден той тъкмо това ще припи.
През същата година, а може би и малко по-рано, Франк започна да проявява интерес към момичетата. Погледът му винаги се спираше на най-красивите. И понеже самият той беше хубав и чаровен, не му беше трудно да привлече вниманието на тези, които си е харесал. Първото момиче, по което се увлече, а и то също не остана равнодушно към него, бе дванайсетгодишната му съседка Пейшънс Барлоу. Пейшънс имаше искрящи черни очи и черни коси, които сплиташе на две красиви плитки, падащи на гърба й. Беше стройна, с дълги крака и тънки глезени. Тъй като родителите й бяха квакери, Пейшънс винаги носеше скромна малка шапчица. Беше жизнерадостна по характер и харесваше това самоуверено, смело, непринудено момче. Един ден, след като дълго време си бяха разменяли само погледи, той я спря, усмихна се и с присъщата си смелост я попита:
— Вие живеете на нашата улица, нали?
— Да — отвърна тя леко смутена, като размахваше ученическата си чанта, — на сто четиридесет и първи номер.
— Зная коя ви е къщата — каза той. — Виждал съм ви, като влизате в нея. Учите в едно училище със сестра ми. И се казвате Пейшънс Барлоу, нали?
Веднъж бе чул някакво момче да се обръща към нея на име.
— Да. Откъде знаете?
— Чувал съм ви името. Често ви виждам. Искате ли захарна пръчка?
Той бръкна в джоба си и извади няколко.
— Благодаря — каза мило тя и си взе една.
— Сигурно вече не е хубава. Отдавна я нося в джоба. Онзи ден имах няколко карамела.
— Хубава е — отвърна тя, като смучеше края на пръчката.
— Не познавате ли сестра ми, Ана Каупъруд? — попита Франк, връщайки разговора към сестра си, за да може да се представи на момичето. — Тя е в по-долен клас, но вие сигурно сте я виждали?
— Струва ми се, че знам коя е. Срещаме се на връщане от училище.
— Аз живея ей там — доверително каза Франк, като посочи своя дом, когато го наближиха, сякаш тя не знаеше. — Надявам се, че занапред ще се виждаме често.
— Познавате ли Рут Мериам? — попита Пейшънс, когато Франк вече се канеше да свърне по калдъръмената пътечка към дома му.
— Не, защо питате?
— Другия вторник тя устройва у тях забава — подхвърли уж между другото момичето.