Спряха в двора на една гостилница — голяма тухлена сграда, стара и очевидно добра. Гостилничарят ги очакваше пред вратата и кръглото му, зачервено лице изразяваше радост от пристигането на толкова много високопоставени гости.
Майлс застана до нея.
— Фиона… — Той й протегна ръце. — Не ставайте смешна в очите на хората, като откажете помощта ми — продължи той, намигна й и сведе поглед към крака, който беше готов да го изрита.
Фиона помисли малко и му разреши да я свали от коня. Ала когато стъпи на земята, побърза да се отдели от него. Двама от рицарите на Майлс влязоха първи в двора на гостилницата, а господарят им предложи ръка на Фиона.
— Имам нещо за вас. — Той я погледна пронизващо и й подаде прекрасна златна брошка във формата на пеликан, скрил човка под протегнатото си крило и обграден с искрящи диаманти. Очите на Фиона останаха празни.
— Не я искам.
Лицето на мъжа помръкна. Без да каже нито дума, той закрепи брошката на рамото й, за да не личи, че роклята е скъсана.
— Да влезем вътре, Фиона. — Гласът му беше безизразен.
Очевидно в гостилницата бяха предупредени за пристигането им, защото слугите тичаха забързано насам натам, а в кухнята кипеше трескава работа. Фиона се държеше настрана, докато Майлс разговаряше със сър Гай, а гостилничарят чакаше заповедите им.
Намираха се в голямо помещение, пълно с маси и столове. В камината гореше буен огън. За първи път Фиона огледа малко по-внимателно рицарите на Майлс. Бяха около дузина и се държаха забележително кротко. Сега обикаляха залата, отваряха всички врати и внимателно претърсваха за невидими опасности. Дали Майлс Аскот имаше безброй врагове и трябваше постоянно да бъде нащрек — или това беше обикновена проява на предпазливост?
Една красива млада слугиня направи реверанс пред Майлс и той й благодари с типичната си лека усмивка, Фиона проследи любопитно как слугинята се изчерви и се опита да се представи в колкото се може по-благоприятна светлина.
— Да, милорд — отговори с готовност тя и отново се поклони. — Надявам се, че ще ви хареса яденето, което съм сготвила.
— Разбира се — отговори уверено Майлс, сякаш вече беше опитал всичките й ястия.
Момичето се изчерви чак до корените на косите и побърза да се оттегли в кухнята.
— Гладна ли сте, Фиона? — попита Майлс и се обърна отново към нея.
— Не изпитвам глад за онова, което вие внушавате на другите жени — отговори остро тя и посочи към гърба на момичето.
— Ако знаете колко ми се иска да чуя поне малко ревност в думите ви. Но аз съм търпелив човек — засмя се Майлс и я бутна към масата, преди да е успяла да му отговори, както заслужаваше.
Двамата седнаха на малка маса, отделно от хората му, но в същото помещение. Носеха им най-разнообразни, вкусно приготвени ястия, но Фиона хапна съвсем малко.
— Очевидно не страдате от вълчи глад.
— Ако вие бяхте пленник, щяхте ли да ядете с удоволствие храната, поднесена ви от надзирателя на затвора?
— Вероятно нямаше да загубя и секунда в ядене, а щях да мисля единствено как да убия похитителя си и да избягам — отговори искрено той.
Фиона го изгледа унищожително, но той й се усмихна и се съсредоточи върху яденето си.
Някъде по средата на дългата, мълчалива вечеря Майлс хвана ръката на една от слугините, която бе внесла плато с прясна сьомга. Фиона вдигна изненадано глава и забеляза, че ръцете на момичета са целите изподраскани, а някои рани са доста дълбоки.
— Къде си се наранила? — попита съчувствено Майлс.
— Брах къпини, милорд — отговори плахо тя. Очевидно не беше свикнала високопоставени господа да проявяват съчувствие към състоянието й.
— Гостилничарю! — извика сърдито Майлс. — Погрижете се ръцете на момичето да бъдат превързани и не го пускайте в кухнята, преди да се е излекувало.
— Не бива така, милорд — възпротиви се мъжът. — Тя е само една слугиня. Тази вечер й позволих да сервира, защото другото момиче се разболя от шарка.
Сър Гай, който седеше начело на дългата маса, се изправи бавно и застрашителният му вид накара гостилничаря да отстъпи страхливо към ъгъла на залата.
— Ела с мен, дете — промърмори сърдито той.
— Аз… много ви благодаря, милорд. — Младата слугиня направи реверанс и избяга навън.
Фиона си отряза парче френско сирене.
— Защо се намеси сър Гай — защото се застъпихте за момичето или за да накара гостилничаря да ви послуша?
Майлс я погледна объркано, после в погледа му проблеснаха весели искрици. Улови ръката й и целуна нежната длан.