— Аз ще я върна — извика през рамо той и нареди на сър Гай да продължи напред.
Майлс знаеше, че конят на Фиона не е особено бърз, но тя успя да изстиска от него всичко, на което беше способен. Той я настигна скоро и почти я докосваше, когато коланът на седлото поддаде и той се свлече отстрана на коня.
— Проклета да е! — изохка той, защото знаеше много добре кой е разхлабил седлото му. В същото време се засмя одобрително. Тази жена притежаваше неизчерпаемо богатство от идеи.
За съжаление Фиона Чатауърт не беше взела предвид, че Майлс Аскот е израсъл заедно с трима по-големи братя. Той беше свикнал с грубичките им номера и знаеше как да се справи с едно разхлабено седло. Без да се бави, той премести тежестта си към шията на коня и се залови с две ръце за предните му крака. Седлото увисна зад него на гърба на животното.
Загуби известно време, защото конят беше много недоволен от тази промяна на позицията му, но Майлс успя да го укроти и отново препусна напред. Фиона насочи кобилата си право през полето с жито, защото едва видимата пътека беше изчезнала. Беше много изненадана, че Майлс я следва по петите. Той я улови насред нивата с жито, сграбчи я за талията и двамата започнаха да се борят ожесточено, докато Майлс, който беше лишен от стремената, започна да пада. Когато се плъзна от гърба на коня, ръката му остана вкопчена в талията на Фиона.
При общото им падане Майлс се извъртя така, че да посрещне с тялото си силата на удара в земята и да й послужи като подложка. При това прегърна гърба й, за да го предпази от конските копита. Двата коня се отдалечиха на няколко крачки и спряха задъхани.
— Веднага ме пуснете — нареди Фиона, щом успя да си поеме дъх. Никак не й беше приятно, че лежеше върху Майлс.
Ръцете му я стиснаха още по-здраво.
— Кога разхлабихте колана на седлото ми? — Когато тя не отговори, той притисна с все сила гърдите й и ребрата й започнаха да пукат.
— По време на обеда — изохка тя.
Майлс сложи ръка на тила й и вдигна главата й на рамото си.
— Вие сте невероятно дръзка жена, Фиона. Как успяхте да се промъкнете през веригата от постове? По кое време се измъкнахте от лагера онази нощ?
Вратът му беше запотен, сърцето му биеше под нейното. Бързата езда беше прогонила умората й и тя се радваше на опита за бягство, макар да беше неуспешен.
— Устроихме си чудесно състезание — продължи развеселено той. — Знаете ли, братята ми често ми погаждаха този номер. Вземаха ме със себе си на езда и разхлабваха седлото ми. Затова сега знам как да се държа в такива ситуации. Разбира се, даваха ми винаги бавен кон, за да не си счупя врата при падането. — Той се премести така, че да може да вижда лицето й. — Щяхте ли да се зарадвате, ако бях паднал?
— И още как — отговори с усмивка тя. Лицата им бяха съвсем близо.
Майлс се засмя, целуна я бързо, избута я настрана и скочи на крака. Когато я видя да изтрива устните си с опакото на ръката, смръщи чело.
— Да вървим. Наблизо има гостилница, където ще нощуваме. — Този път не й предложи ръка, за да се качи на коня.
Когато се върнаха при свитата на Майлс, сър Гай хвърли към Фиона кратък поглед, изпълнен с възхищение, и тя предположи, че след днешната случка той ще бъде постоянно нащрек. Сигурно нямаше да й даде втора възможност да разхлаби седлото на Майлс.
Едва когато продължиха пътя си, Фиона забеляза, че Майлс е ранен в ръката и кърви. Разбра, че това се е случило, когато е подложил ръката си под копитата на коня, за да предпази гърба й. Сър Гай прегледа раната и я превърза, докато Фиона ги наблюдаваше мълчаливо. Струваше й се повече от странно, че този мъж, един Аскот, е предпазил една Чатауърт от нараняване. Майлс веднага забеляза погледа й и го изтълкува правилно.
— Ако сега благоволите да ми се усмихнете, Фиона, ще оздравея много по-бързо.
— Надявам се кръвта ви да е отровена и да изгубите ръката си — отговори остро тя и пришпори коня си.
Двамата продължиха пътя си в мълчание, докато стигнаха пред гостилницата. Майлс беше изпратил един от хората си да предупреди за пристигането им и гостилничарят вече ги чакаше. Този път поднесоха вечерята на Майлс и Фиона в отделна стая.