— Защо се забавиха толкова? — попита раздразнено Майлс и се обърна към сър Гай.
— Изненадала ги страшна буря и загубили три коня.
— Хората добре ли са?
— Те успели да се скрият на сушина, но минало време, преди да намерят други коне. Малкият Кит се задържал на седлото, макар че повечето рицари изпопадали — разказа с видима гордост сър Гай.
— Вярно ли е това? — попита строго Майлс и погледна сина си.
Едва сега Фиона можа да види лицето на момчето и разбра, че то е умалено копие на баща си. Само очите му не бяха сиви, а кафяви. Красиво момченце със сериозно лице.
— Да, татко — отговори кратко Кит. — Чичо Гевин казва, че рицарят никога не бива да пада от коня си. А по-късно помогнах на хората да извадят багажа от водата.
— Браво — ухили се Майлс и отново го притисна до гърдите си. — Можеш да си легнеш, Гай. Но първо се погрижи за мъжете, които пристигнаха с Кит. Нека ги нахранят. Ще тръгнем рано сутринта.
Кит се усмихна за сбогом на сър Гай и пошепна в ухото на баща си:
— Коя е тази жена?
Майлс го сложи на пода и се обърна тържествено към Фиона:
— Лейди Фиона, ще позволите ли да ви представя Кристофър Гевин Аскот?
— Здравей — проговори приветливо тя и улови протегнатата ръка на детето. — Аз съм лейди Фиона Чатауърт.
— Много сте красива — отбеляза възхитено момчето. — Баща ми обича красивите жени.
— Кит… — започна Майлс, но Фиона го прекъсна.
— И ти ли обичаш красивите жени? — попита меко тя.
— О, да. Бавачката ми е чудесна.
— Сигурна съм в това, щом е била избрана от баща ти. Гладен ли си? Сигурно си уморен от пътуването?
— Изядох цяло чувалче захаросани сливи — съобщи гордо Кит. — О, татко, щях да забравя! Имам послание за теб. От един човек на име Саймън.
Тъмна сянка пробяга по лицето на Майлс, но когато прочете писмото, на лицето му изгря широка усмивка.
— Добра ли е вестта? — попита Фиона, която не можеше да сдържи любопитството си.
Майлс хвърли писмото на леглото и отговори спокойно:
— И да, и не. Братовчедка ми е родила дъщеря, ала вуйчо Саймън ме заплашва със смърт.
Фиона не знаеше да се смее ли или да се възмущава.
— Значи сега си имаш малка сестричка, Кит.
— Вече си имам двама братя. Не искам сестра.
— Мисля, че баща ти трябва да реши това. Вече е много късно и е време да си лягаме.
— Кит може да се настани на моето легло, а аз ще… — започна Майлс и очите му заблестяха.
— Кит ще спи при мен — прекъсна го сърдито Фиона И протегна ръка на детето.
Момчето се съгласи с въодушевление. Очите му вече се затваряха.
Майлс ги гледаше с усмивка, в която имаше скрито тържество, Фиона съблече съненото дете, вдигна го и внимателно го положи на леглото. То се сгуши в ръцете й и утихна.
Майлс застана до леглото, без да може да се насити на прекрасната гледка. След малко се наведе с усмивка, целуна сина си по челото, целуна и Фиона.
— Лека нощ — прошепна с обич той и се запъти към леглото си.
На следващия ден Майлс забеляза, че интересът на Фиона е съсредоточен изцяло върху детето. А то се привърза толкова бързо към нея, сякаш я познаваше още от люлката. Фиона се опита да обясни този учудващ факт с думите:
— Винаги съм обичала децата и те го усещат.
Каквато и да беше причината, Кит обожаваше Фиона и не се отделяше от нея. Следобед се качи на коня й и заспа на гърдите й. Когато Майлс й предложи да вземе тежкото дете, тя сърдито му изсъска да мълчи.
Нощем двамата спяха прегърнати в една легло, а Майлс ги гледаше и се чувстваше низвергнат от малката им общност.
Пътуваха още три дни на север. Фиона знаеше, че почти са навлезли в земите на клана Макарън. През целия ден Майлс беше мрачен и замислен, а на два пъти размени остри думи със сър Гай. Старият рицар се мръщеше недоволно и Фиона разбра, че Майлс възнамерява да предприеме нещо, което не се харесва на настойника му. Ала всеки път, когато се доближаваше до двамата мъже, те замлъкваха.
На обяд групата спря за почивка и Майлс попита Фиона и детето дали искат да обядват с него. Обикновено всички се хранеха заедно, за да не бъдат изненадани от местните жители.
— Изглеждате много доволен от себе си — отбеляза Фиона, която го наблюдаваше отстрани.
— Остава ни само един ден път и ще стигнем замъка на брат ми и жена му — отговори весело той и свали Кит от седлото.
— Чичо Стивън носи пола, а лейди Алисия язди по-бързо от вятъра — съобщи гордо Кит.
— Стивън носи плейд — поправи го Майлс, вдигна Фиона от седлото и я остави на земята, без да обръща внимание на опитите й да го отблъсне. — Хайде да обядваме. Наредих на готвача да сложи трапезата в гората.