— Много ви благодаря за похвалната песен, милейди.
— Фиона се страхуваше за теб — обясни Кит.
— Направил си много добре, като си я утешил. Рицарят винаги трябва да закриля жените си. Възможно ли е да знаете как се дере заек, Фиона?
Младата жена остави Кит на земята и пое зайчетата от ръцете му с уверена физиономия.
— Сега ще разберете, че една Чатауърт не е като изнежените дами от семейство Аскот, които седят на копринени възглавници и чакат да им поднесат вечерята.
— Описахте много точно съпругите на Стивън и Гевин. Ела, Кит, да видим дали мъжете от семейство Аскот също струват нещо.
Много скоро двамата събраха цял наръч дърва, а Фиона одра зайчетата и ги изчисти. Майлс отсече два дебели клона, заби ги в земята от двете страни на огъня и наниза зайчетата на шиш, за да ги изпече. После се облегна на лакти и остави Кит да върти дебелия шиш.
— Изглеждате толкова спокоен — промълви укорително Фиона и обърна глава настрана, за да не я чуе Кит. — Ще нощуваме сами в чуждата гора, а вие разпалихте огън. Врагът ще ни види от няколко мили разстояние.
Майлс подръпна полата й, за да я доближи до себе си.
— Тази земя принадлежи на брат ми и жена му и ако хората от клана Макарън ни открият, веднага ще забележат леопардите на Аскот върху наметката ми. Шотландците не са хора, които се нахвърлят върху беззащитни жени и деца, за да ги убият по най-жесток начин. Ако ви заварят сама, ще ви отведат при Стивън и вие ще му обясните коя сте.
— Какво ли е станало с рицарите ви?
— Фиона, свитата ми е изчезнала без следа от битка. Предполагам, че са ги отвели в Ларенстън, замъка на Алисия. В момента единствената ми грижа е вашата и на Кит сигурност. Ако отидем в Ларенстън и хората ми не са вече там, ще тръгна да ги търся. Кит, не оставяй месото да се пече само от едната страна, ще го прегориш! — Той се премести по-близо до Фиона и продължи настоятелно: — Тук сте на сигурно място, милейди, повярвайте ми. Разгледах околността, но не видях жива душа. Господи, вие мръзнете! — извика той, като я видя как трепери. Грабна плейда от земята, загърна раменете й и я привлече към себе си.
— Исках само да ви стопля — засмя се той, когато Фиона го блъсна, и отказа да разхлаби хватката си.
— Това вече съм го чувала — озъби се тя. — Всички мъже започват с желанието си да стоплят жената, която желаят. Ще ви достави ли удоволствие да ме вземете насила?
— Намеците ви не ми харесват. Не бива да ме сравнявате с отвратителните приятели на брат си — отговори раздразнено той.
Фиона престана да се отбранява.
— Може би животът с Едмънд наистина е объркал мислите ми, но аз не понасям да ме докосват и вие трябва най-после да го разберете.
— Отдавна съм го разбрал. Вече не помня колко пъти съм го чувал. Все пак и вие трябва да разберете, че ако искаме да преживеем нощта, трябва да се топлим взаимно. Кит, дай едното зайче. Месото изглежда готово.
Зайчетата бяха почти сурови, само овъглени отвън, но тримата бяха твърде гладни, за да го забележат.
— Харесва ми, татко — отбеляза Кит. — Обичам гората.
— Много е студено — отвърна Фиона и се уви по-плътно в плейда си. — Щом през лятото е хладно, какво ли ще бъде през зимата?
— Алисия твърди, че Англия е истинска оранжерия. През зимата се увива в плейда си и спи в снега.
— Господи! — смая се Фиона. — Наистина ли е такава варварка?
Майлс се обърна с усмивка към сина си и видя, че очите му се затваряха.
— Ела, легни до мен — покани го Фиона и детето я послуша. Майлс разпростря своята наметка на земята, настани ги удобно и ги покри с плейда си. После прибави дърва в огъня и се промъкна от другата страна на Кит.
— Не можете да… — започна Фиона, но изведнъж млъкна и го погледна виновно. Той не можеше да спи другаде. Детето помежду им ги топлеше, Фиона осъзнаваше почти болезнено близостта на Майлс, но този път я възприемаше повече като успокояваща, отколкото като застрашителна.
Тъй като не можеше да заспи, тя се подпря на лакът и се загледа в огъня.
— Каква беше майката на Кит? — попита тихо тя. — Сигурно се е влюбила до полуда още когато ви е видяла в блестящата рицарска броня.
Майлс се изсмя глухо.
— Когато ме видя за първи път, Маргарет Сидни вирна високо красивото си малко носле и отказа да разговаря с мен. Извърших какви ли не лудости, за да й направя впечатление. Когато веднъж мина през площадката за упражнения, за да донесе вода на баща си, аз се зазяпах след нея, загубих стремето си и Рейн ме улучи с копие в хълбока. Още нося белега от силния му удар.
— А аз си помислих…