— Вие май още вярвате, че съм продал душата си на дявола и той ми е дал способността да спечелвам всяка жена, която пожелая?
— Чувала съм и тази история — отвърна небрежно тя, без да отмества очи от огъня.
Майлс вдигна свободната й ръка и целуна връхчетата на пръстите й.
— Дяволът не е поискал душата ми, но ако го направи, бих си помислил.
— Не богохулствайте! — изсъска ядосано тя и издърпа ръката си. Помълча малко и попита: — Как стана така, че вашата Маргарет Сидни промени мнението си?
— Тя беше на осемнадесет години, красива като картинка и силно влюбена в Гевин. Не искаше да има нищо общо с момче като мен.
— Как успяхте да й направите впечатление?
Майлс се ухили самодоволно.
— Проявих завидна упоритост.
Фиона се скова.
— И как отпразнувахте победата си?
— Помолих я да се омъжи за мен — отговори спокойно мъжът. — Вече ви казах, че бях влюбен в нея.
— Твърде лекомислено дарявате любовта си. Защо не се омъжихте за Бриджит или за братовчедката, която наскоро ви роди дъщеря?
Майлс помисли малко и отговори:
— Обичал съм само една жена, макар че съм имал любовни връзки с много други. Исках да се оженя за майката на Кит и ако отново помоля някоя да ми стане жена, ще го направя само защото я обичам.
— Горката! Още от сега я съжалявам — въздъхна театрално Фиона. — Ще й се наложи да се примири с цял куп незаконни деца.
— Но вие харесвате Кит, така ли е? А в гостилницата прегърнахте и утешихте момиченцето, макар да вярвахте, че е моя дъщеря!
— За щастие аз не съм омъжена за вас, Майлс Аскот.
Мъжът понижи глас:
— Ако бяхте моя жена, щеше ли да ви бъде неприятно, ако всяка година ми раждахте по едно дете?
— Мисля, че нямаше да ви обвинявам за четирите деца, които сте създали като незряло хлапе в миналото. Мисля обаче, че ако някой ден се омъжа, което няма да стане, и ако мъжът ми спи с всяка английска слугиня, ще се погрижа да го накажа по подобаващ начин.
— Така е честно — установи развеселено Майлс, обърна се настрана, прегърна сина си и Фиона и ги привлече по-близо до себе си. — Лека нощ, ангели мои — пошепна нежно той и скоро заспа.
ШЕСТА ГЛАВА
Майлс се събуди, когато Кит го изрита здравата в ребрата и се опита да се претърколи през тялото на баща си.
— Не мърдай, татко — прошепна детето в ухото му. — Не бива да будиш Фиона. — Той стъпи на гърдите на Майлс, прехвърли се от другата страна и изчезна в сянката на гората. Бащата погледна сърдито след сина си и потърка удареното място.
— Жив ли сте още? — попита през смях Фиона, която беше будна и беше видяла цялата сцена.
Майлс се обърна настрана и погледите им се срещнаха. Косата на Фиона беше разпростряна върху наметката, лицето й беше меко от съня. Никога не беше вярвал, че тя умее да се владее така добре. Внимателно, с тиха усмивка, той придвижи ръка от рамото към бузата й, очерта сладката линия на брадичката.
Когато Фиона не се възпротиви на тази ласка, Майлс спря да диша. Имаше чувството, че тя е плахо горско животно, което трябва да бъде опитомено, и че трябва да се движи много внимателно, за да не я подплаши.
Фиона наблюдаваше Майлс и усещането на ръката му върху лицето й беше истинско чудо. Очите му бяха влажни, устните пълни и меки. Никога не беше позволявала на мъжете да я докосват, никога не се беше питала какви чувства биха могли да предизвикат милувките им. А сега лежеше спокойно, обърнала лице към Майлс Аскот, и телата им бяха само на сантиметри едно от друго. Дори се запита какво ли би било, ако самата тя го докосне. Бузите му бяха брадясали и подчертаваха острите линии на скулите. Една къдрица от тъмната коса докосваше ухото.
Сякаш беше прочел мислите й, Майлс взе ръката й и я сложи върху бузата си. В продължение на един дълъг миг тя не се помръдна, макар че сърцето й биеше лудо. Имаше чувството, че прави нещо забранено. След малко раздвижи ръка, за да помилва косата му. Кичурите бяха меки и чисти и тя се запита как ли миришат.
Погледът й отново потърси очите му и тя усети, че той ще я целуне. Отдръпни се, заповяда си тя, но не се раздвижи.
Много бавно, докато очите му й казваха, че има пълното право да откаже, той се приближи към лицето й и когато устните му докоснаха нейните, тя отвори очи още по-широко. Какво приятно чувство, каза си учудено тя.
Майлс просто сложи устата си върху нейната и я задържа там. Не я принуди да отвори уста, не я докосна, нито се опита да се хвърли върху нея с цялата си тежест, както правеха другите мъже. Само устните им се докосваха и тази лека, почти въздушна целувка беше извънредно приятна.
Майлс беше този, който пръв отдели устните си, и в очите му имаше такава топлина, че Фиона започна да се сковава. Сега щеше да се нахвърли върху нея.