Фиона и Майлс отстъпиха настрана, Кит възседна смело дъската на люлката и размаха крака, за да се залюлее. Скоро петите му стигнаха до клоните на отсрещното дърво.
— Малкият може да падне! — извика уплашено Фиона, но Майлс стисна успокоително ръката й.
— Хайде, покажи на Фиона какво можеш!
Фиона спря да диша. Кит се изправи, стъпи здраво върху дъската и се залюля прав.
— Сега! — извика Майлс и разпери ръце.
Фиона затвори уплашено очи, защото момчето излетя във въздуха и се приземи право в разтворените ръце на баща си. Макар че малкият пищеше от удоволствие, тя не можеше да повярва в благополучния изход.
Майлс остави сина си на земята и я погледна загрижено.
— Какво ви стана, Фиона? Та това е детска игра! Когато бях колкото Кит, и аз скачах от люлката в ръцете на баща ми.
— Ами ако бяхте отстъпили настрана… — започна с треперещ глас тя.
— Да отстъпя настрана? — повтори изумено той. — И да оставя Кит да падне на земята? — Той я стисна в прегръдките си и се опита да я успокои. — Никой ли не си е играл с вас, когато бяхте дете? — попита съвсем тихо той.
— Родителите ми починаха малко след раждането ми. Едмънд ми стана настойник.
Това кратко обяснение беше многозначително. Майлс я привлече нежно към себе си и целуна косата й.
— Добре тогава, ще се опитаме да наваксаме онова, което сте пропуснала като дете. Седнете на люлката, а аз ще бутам.
Зарадвана, че ще забрави за миг грозния спомен за Едмънд, Фиона се настани на дървената люлка и се улови здраво за въжетата.
— Искам аз да я люлея, татко! — извика Кит и се опита да бутне дъската, ала не постигна много. — Фиона е доста тежка — отбеляза недоволно той.
— Не и за мен — засмя се Майлс, целуна Фиона по ухото и хвана въжетата. — Изтрийте целувката, Фиона! — викна той и я издърпа силно назад.
— Сега не мога, но после непременно ще го направя — отговори през рамо тя и се засмя.
Майлс пусна въжетата и люлката полетя към отсрещното дърво. Когато се върна при него, той плесна Фиона по дупето, вместо да улови дъската, но тя не се разсърди, а му отговори с весел смях. Полата й се вдигна до коленете, тя изрита обувките си и протегна крака напред.
— Скачай, Фиона! — извика въодушевено Кит.
— Нали каза, че съм много тежка? — подразни го тя.
Майлс не можеше да откъсне очи от прекрасната жена на люлката. Фиона Чатауърт се разхубавяваше с всеки ден, който прекарваха заедно. Тя отметна глава назад и се засмя като безгрижно дете. Сигурно никога не се беше забавлявала така.
— Сигурен съм, че татко ще те хване — настоя енергично Кит.
— Ама разбира се, татко с готовност ще хване лейди Фиона — потвърди ухилено Майлс и застана пред люлката.
Видя как по лицето на Фиона пробяга сянка на съмнение и се засмя.
— Доверете ми се, Фиона. — Гласът му прозвуча съвсем сериозно. — Няма да се отстраня. Ще ви хвана, все едно колко сте тежка.
Фиона не посмя да повтори номера на Кит и не се изправи на люлката; но решително пусна въжете и полетя с главата напред в обятията на Майлс. Сблъсъкът на телата им беше толкова силен, че Майлс шумно изпусна въздуха от дробовете си. Той я хвана здраво за талията, за да я подкрепи, и проговори с добре изигран ужас:
— Наистина сте много тежка, Фиона.
После се олюля, простена задавено и се строполи на земята, без да я изпуска от ръцете си. Фиона избухна в луд смях и се вкопчи в него. Майлс беше застанал нарочно на самия край на стръмния склон и сега двамата се затъркаляха надолу по тревата. Стоновете, които се изтръгваха от устата на мъжа, сега бяха истински. Когато той беше отдолу, държеше здраво Фиона, за да не го смачка, а когато тя минаваше отдолу, се стараеше да я държи далече от земята, за да не се нарани на някой камък.
Фиона не можеше да престане да се смее. Накрая беше толкова изтощена, че вече не можеше да го отблъсква от себе си. Докато беше отдолу, Майлс издържаше толкова много, че тя започваше да го блъска с длани по раменете и продължаваше търкалянето, за да може отново да се вкопчи в него.
Когато най-после стигнаха края на хълма, Майлс разпери ръце и затвори очи.
— Счупихте ми всички кости, Фиона — обяви обвинително той.
Кит, който също искаше да участва в забавлението, се спусна като стрела надолу по хълма и се приземи точно върху корема на неподготвения си баща, който извика и се сгърчи от болка, Фиона отново получи пристъп на луд смях.
Майлс се скара приятелски на момчето и се обърна със страдалчески вид към Фиона:
— Харесва ви, че ме боли, нали? — В очите му танцуваха весели искри. — Ела, Кит, ще покажем на лейди Фиона, че не може да се надсмива безнаказано на двама почтени кралски рицари.